Читать «Служители на Здрача» онлайн - страница 5

Кристин се чудеше накъде бие старицата.

— Мамо, кажи й — каза Джоуи. — Втори февруари. Не ми ли дължи тя един долар?

— Не, тя не ти дължи нищо, миличък — отвърна Кристин. — Това не беше истински бас.

— Ами, ако бях загубил аз — каза той. — В края на краищата, нямаше да мога да й дам никаква поничка. Затова всичко е наред, ако и тя не ми даде един долар.

Накрая старицата вдигна глава и погледна Кристин.

Кристин започна да се усмихва, но спря, когато видя очите на непозната. Погледът й беше суров, студен и гневен. Очите й не бяха нито на баба, нито на безобидна старица. В тях имаше сила, упорство и твърда решимост. Жената също повече не се усмихваше.

Какво става тук?

Преди Кристин да успее да продума, жената каза:

— Той е роден на Бъдни Вечер, не е ли така? Хммм? Не е ли така? — Тя говореше с такава настойчивост, с такава сила, че пръскаше Кристин със слюнки. Старицата продължи без да дочака отговор. — Вие лъжете за втори февруари. Вие и двамата просто се опитвате да скриете, но аз зная истината. Аз зная. Вие не можете да ме заблудите. Не и мен.

Внезапно тя започва да изглежда опасна.

Кристин постави ръка върху рамото на Джоуи и го побутна покрай старата вещица към колата.

Но старицата отстъпи встрани, блокирайки пътя им. Тя размаха цигарата си към Джоуи, взря се в него и каза:

— Аз зная кой си. Аз зная какво си. Зная всичко за теб. Всичко. По-добре е да повярваш. О, да, да. Аз зная, да.

Една смахната, помисли Кристин и стомахът й се сви. Исусе. Една побъркана стара дама от тези, които са способни на всичко. Боже, моля те, нека тя се окаже безобидна.

Слисан, Джоуи отстъпи назад от жената, вкопчи се в ръката на майка си и силно я стисна.

— Моля, махнете се от пътя ни — каза Кристин, опитвайки се да говори спокойно и силно желаейки да не прояви враждебност.

Старицата отказа да се отмести. Тя доближи цигарата до устните си. Ръката й трепереше.

Държейки Джоуи за ръка, Кристин се опита да заобиколи непознатата.

Обаче жената отново препречи пътя им. Тя дърпаше нервно от цигарата и изпускаше дима през носа си, като нито за миг не откъсваше погледа си от Джоуи.

Кристин огледа паркинга. Няколко души излязоха през два реда от една кола, а двама млади мъже бяха в края на тази редица, но се отправяха в друга посока. Никой не беше достатъчно близо, за да й помогне, в случай, че лудата жена започнеше да буйства.

Старицата хвърли цигарата на земята. Дишаше ускорено. Очите й бяха изпъкнали. Приличаше на голяма злонамерена жаба.

— О да, аз зная твоите противни, ужасни и омразни тайни, малък измамнико — каза тя.

Сърцето на Кристин започна да бие като чук.

— Махайте се от пътя ни — каза рязко тя, без повече да се опитва или дори да е в състояние да остане спокойна.

— Не можете да ме заблудите с вашето театралничене…

Джоуи започна да плаче.

— … и с вашата фалшива привлекателност. Сълзите също няма да помогнат.

Кристин се опита за трети път да заобиколи жената и отново й беше попречено.

Лицето на старата вещица доби гневно изражение.

— Аз зная точно какво представляваш, малко чудовище.