Читать «Служители на Здрача» онлайн
Дийн Кунц
Annotation
На един обикновен паркинг в южна Калифорния особена на вид старица спира Кристин Скавело и шестгодишния й син.
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Майстор на ярки, зловещи, реалистични светове, които държат читателя в своята магия.
Кунц създава герои, които обичаме и за които страдаме… в романите му намираме напрежение достатъчно да удовлетвори глада и на най-претенциозния търсач на силни усещания!
Дийн Кунц
Част първа
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
Част втора
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
Част трета
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
Част четвърта
41.
42.
43.
44.
45.
46.
47.
48.
49.
50.
51.
52.
53.
54.
55.
56.
57.
58.
Част пета
59.
60.
61.
62.
63.
64.
65.
66.
67.
68.
69.
70.
71.
72.
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Дийн Кунц
Служители на Здрача
Посвещавам тази книга на скъпите за мен хора:
Джордж и Джейн Смит…
… и на тяхната прелестна наследница, Даяна Самърс, както и на техните котки. Нека вечно да се радват на успехи и щастие, каквито напълно заслужават. (Разбира се имам предвид Джордж, Джейн и Даяна, а не котките.) И нека вечно с радост да ловят мишките, а нощем да мяукат по оградите. (Става дума за котките, а не за Джордж, Джейн и Даяна.)
Част първа
Вещицата
И след вечеря всичките деца
край кухненския огън наредени
на Ани приказките слушахме в захлас
от тайнствените разкази пленени;
там вещици вилнеят в късен час
или пък зъл дух идва да те вземе
и ще съжаляваш, ако не внимаваш!
… Вещицата дойде мърморейки. Миг по-късно Уил я видя. Не е мъртва — помисли той. — Болна, очукана, рухнала — да, но сега е тук и е луда! Господи, да, луда и търсеща специално мен!
1.
Това започна при слънчево време, а не в тъмна бурна нощ.
Тя не беше подготвена за него, не беше нащрек. Кой би очаквал неприятност в един хубав неделен следобед като този?
Небето беше ясно и синьо. Беше изненадващо топло за края на февруари, дори в Южна Калифорния. Духаше лек ветрец, изпълнен с аромат на цветя. Беше един от онези дни, в които на всеки изглеждаше съдено, че ще живее вечно.
Кристин Скавело беше отишла на Сауд Коуст Плаца в Коста Меса, за да напазарува някои неща и беше взела Джоуи със себе си. Той харесваше големия търговски център. Бе омаян от потока, изливащ се от едното крило на сградата по средата на алеята за разходка над един малък водопад. Той се интересуваше също от стотиците дървета и растения, които растяха на закрито и беше роден да наблюдава хора. Но най-много от всичко харесваше въртележката в централния двор. Срещу едно возене на въртележката той щеше да се мъкне щастлив и спокоен с Кристин по време на нейното два-три часово пазаруване.
Джоуи беше добро дете. Най-доброто. Той никога не хленчеше, никога не избухваше и никога не се оплакваше. Затворен у дома през някой дълъг и дъждовен ден, той можеше да се забавлява часове наред, без нито веднъж да се отегчи, нито да стане неспокоен или раздразнителен, както повечето деца.
