Читать «Служители на Здрача» онлайн - страница 7

В края на реда Кристин зави надясно. Тя караше твърде бързо през паркинга и за по-малко от минута те бяха излезли от търговския център на Бристол Стрийт и се отправяха на север.

Джоуи продължаваше да плаче, макар и по-тихо от преди.

— Всичко е наред, миличък. Няма нищо страшно. Тя си отиде.

Кристин кара до Мак Артър Булевард, зави надясно и премина три квартала, поглеждайки непрекъснато в огледалото за задно виждане, за да види дали са преследвани, макар да знаеше, че няма голяма вероятност за това. Накрая се изтегли до бордюра и спря.

Кристин трепереше и се надяваше, че Джоуи няма да забележи.

— Ето, миличък — каза тя, издърпвайки една книжна носна кърпичка от малката кутия на таблото. — Избърши си сълзите, издухай си носа и бъди храбър заради мама. Окей?

— Окей — отвърна той, приемайки кърпичката. Малко след това Джоуи се успокои.

— Чувстваш ли се по-добре? — попита тя.

— Да. Малко.

— Уплашен ли си?

— Бях.

— Но вече не?

Джоуи поклати отрицателно глава.

— Ти разбираш — каза Кристин, — че тя, всъщност, не е имала предвид тези неприятни неща, които каза.

Той я погледна озадачен. Горната му устна трепереше, но гласът му беше стабилен.

— Тогава, защо тя каза това, ако не го е имала предвид?

— Ами, не е могла да се сдържи. Тя беше една болна дама.

— Искаш да кажеш… като болна от грип ли?

— Не, миличък. Искам да кажа… душевно болна… умствено неуравновесена.

— Беше ли тя една истинска Луни Тюни, а?

Той беше чул този израз от Вал Гарднър, бизнес партньорката на Кристин. Тя за пръв път чуваше Джоуи да го използва и се питаше какви ли други по-малко приемливи за обществото думи, може би, е заимствал от същия източник.

— Беше ли тя една истинска Луни Тюни, мамо? Беше ли тя луда?

— Умствено неуравновесена, да.

Той се намръщи.

— Това ни най-малко не прави нещата по-лесно разбираеми, нали? — попита тя.

— Не. Защото какво наистина може, в края на краищата, да означава лудостта, освен да бъдеш затворен в стая с гумирани стени? И дори ако тя беше една побъркана стара дама, защо бе така ядосана на мен? А? Аз дори не съм я виждал никога преди.

— Ами…

Как да обясниш поведението на психопат на едно шестгодишно дете? Кристин не можеше да измисли никакъв начин да стори това, без да стане абсурдно опростено. Обаче в този случай един опростен отговор беше по-добър от никакъв.

— Може би, самата тя някога е имала малко момченце, което е обичала твърде много. Но, може би, то не е било така добро като теб. Може би, е пораснало и станало лош човек, който е извършил много ужасни неща, разбили сърцето на неговата майка. Нещо подобно би могло… да я извади малко от равновесие.

— Значи сега тя, може би, мрази всички малки момчета, независимо дали ги познава или не — предположи Джоуи.

— Да, може би.

— Защото те й напомнят за нейното собствено малко момче ли? Така ли е?

— Точно така.

Той мисли известно време и после каза:

— Да. Мога някак си да си представя как би изглеждало това.

Кристин се усмихна и му разроши косата.