Читать «Служители на Здрача» онлайн - страница 3

Само дето Джоуи продължаваше да пита кой е бил баща му, къде е сега и защо си е отишъл. А как да разкажеш на едно шестгодишно дете за своите страстни копнежи, за предателството на собственото си сърце и за своята непростима способност да вършиш понякога съвършени глупости? Ако това можеше да бъде направено, тя все още не беше открила начина. Просто възнамеряваше да почака, докато той не порасне достатъчно, за да разбере, че възрастните могат понякога да бъдат точно толкова глупави и объркани, колкото малките деца. Дотогава щеше да го залъгва с неясни отговори и увъртания, които нямаше да удовлетворят никой от двамата.

Кристин не желаеше той да изглежда така безпомощен, уязвим, когато попита за баща си, това я натъжаваше.

Джоуи никога не боледуваше. Беше едно изключително здраво дете, за което Кристин беше благодарна. Независимо от това, тя винаги четеше статиите в списанията и вестниците, касаещи детските болести и то не само детския паралич, дребната шарка и коклюша (той беше имунизиран срещу тези и още други), а ужасните, осакатяващите и неизлечимите болести. Те бяха редки, но това не ги правеше по-малко опасни. Тя помнеше ранните предупредителни признаци на сто чуждестранни болести и винаги беше нащрек за появата на техните симптоми в Джоуи. Разбира се, като всяко пъргаво момче, той страдаше от своя дял порязвания и натъртвания, а видът на неговата кръв винаги я плашеше до смърт, дори ако това беше само една капка от леко одраскване. Нейната загриженост за здравето на Джоуи беше се превърнала почти в мания, но тя никога не позволи да стане напълно такава, защото чувстваше психологическите проблеми, които можеха да възникнат в едно дете с прекомерно пазеща го майка.

Този неделен следобед през февруари, когато смъртта се приближи и ухили на Джоуи, тя не беше във формата на вирусите и бактериите, които безпокояха Кристин. Тя беше просто една стара жена с дълга посивяла коса, бледо лице и сиви очи с цвят на мръсен лед.

Часът беше три и пет, когато Кристин и Джоуи напуснаха търговския център през универсалния магазин на Булок. Слънцето се отразяваше в автомобилната хромова боя и предните стъкла от единия до другия край на паркинга. Техният сребърносив Понтиак Файърбърд беше в редицата точно пред вратите на Булок, дванадесетата кола подред, и те бяха почти до нея, когато се появи старицата.

Тя изскочи между техния Файърбърд и един бял Форд право на пътя им.