Читать «Служители на Здрача» онлайн - страница 2

На Кристин понякога й се струваше, че Джоуи е един малък възрастен мъж в тялото на едно шестгодишно момче. От време на време, той изричаше най-учудващи за възрастта си неща, обикновено имаше търпението на възрастен човек и често разсъждаваше твърде умно за годините си.

Но в останалото време, особено когато питаше къде е неговият баща или защо неговият баща си е отишъл (или дори когато не питаше нищо, а просто стоеше с въпроса, трепкащ в очите му), той изглеждаше така невинен и крехък, така сърцераздирателно уязвим, че тя трябваше просто да го сграбчи и прегърне.

Понякога прегръдката не беше само израз на нейната любов към него, а също и избягване на въпроса, който той бе повдигнал. Кристин никога не намери начин, по който да му разкаже за неговия баща и това беше една тема, която желаеше той просто да изостави, докато тя не бъде готова да я постави на разглеждане. Джоуи беше твърде млад, за да разбере истината, а тя не желаеше да го лъже (във всеки случай, не твърде безочливо) или да прибягва до ефектни евфемизми.

Джоуи беше я попитал за своя баща само преди два часа по пътя към алеята за разходка.

— Миличък, твоят баща просто не беше готов да поеме отговорността да има семейство — беше му отговорила тя.

— Не ме ли е харесал?

— Той никога дори не те е виждал. Как тогава би могъл да не те харесва? Той си отиде преди ти да е родиш.

— Така ли? Как бих могъл да се родя, ако той не е бил тук? — бе попитало скептично момчето.

— Това е нещо, което ще учиш в училище в часовете по полова просвета — бе отвърнала развеселена тя.

— Кога?

— О, предполагам, че след около шест или седем години.

— Това време е твърде дълго за чакане — бе казал с въздишка Джоуи. — Обзалагам се, че той не ме е харесал и затова си е отишъл.

— Избий си веднага тази мисъл от главата, захарче — бе казала тя, мръщейки се. — Аз бях тази, която твоят баща не харесваше.

— Теб? Той не е харесвал теб?

— Точно така.

Джоуи беше вървял мълчаливо известно време и накрая беше казал:

— О, ако не те е харесвал, той трябва да е бил просто голям глупак.

После, очевидно усещайки, че тази тема кара майка му да се чувства неловко, той я смени. Един малък възрастен мъж в тялото на шестгодишно момче.

Беше факт, че Джоуи е резултатът от една кратка, страстна, безразсъдна и глупава любовна връзка. Понякога, спомняйки си за нея, тя не можеше да повярва, че е била толкова наивна… или толкова отчаяна, че да доказва своята женственост и независимост. Това беше единствената връзка в живота на Кристин, която можеше да се определи като едно „буйство“, единственият път, когато някога е била отхвърлена. За този мъж, за никой мъж преди и след това, само за този мъж тя беше забравила своите принципи, морал и здрав разум, обръщайки внимание само на неотложните желания на своята плът. Кристин беше си казала, че това е Романс с главно Р, не просто любов, а Голяма Любов, дори Любов От Пръв Поглед. В действителност тя беше само слаба, уязвима и силно желаеща да стане за смях. По-късно, когато бе осъзнала, че мистър Чудесен я е лъгал и използвал, пренебрегвайки цинично чувствата й, когато бе открила, че се е отдала на човек без капка уважение към нея и без дори минимално чувство за отговорност, тя силно се беше засрамила. Накрая Кристин бе осъзнала, че има една точка, в която срамът и угризението на съвестта стават почти толкова незначителни, колкото и грехът, дал повод за тези емоции, така че тя бе изоставила този дребен епизод зад себе си и бе се зарекла да го забрави.