Читать «Последна песен» онлайн - страница 47

Огледа плажа. Не забеляза никого, обърна се и влезе в къщата. Седна на дивана и пусна телевизора, прехвърли всички канали и накрая го изключи. Отиде в стаята си и се сви в леглото.

Заспа почти мигновено, но след час се събуди. Излезе на пръсти навън и тръгна да нагледа дъщеря си, която обичаше повече от всичко на света.

12.

Рони

Когато се събуди, първата й мисъл беше, че цялото тяло я боли. Гърбът й беше вдървен, вратът — също, а когато събра смелост да се надигне, остра болка прониза раменете й.

Не можеше да си представи, че някои обожават да спят на открито. Навремето приятелите й с упоение описваха предимствата на лагеруването, ала тя ги смяташе за побъркани. Да спиш върху земята си беше истинско мъчение.

А също и палещото слънце. Съдейки по факта, че досега се събуждаше с фермерите, предположи, че и днес е така. Сигурно нямаше седем. Слънцето висеше ниско над океана, неколцина разхождаха кучетата си или тичаха край брега. Несъмнено бяха спали в легло. Не можеше да си представи да ходи, камо ли да спринтира. В момента, й беше трудно дори да диша, без да припадне.

Събра воля и бавно се изправи на крака. Чак тогава си спомни защо всъщност е тук. Провери гнездото и с облекчение отбеляза, че е непокътнато. Лека-полека болките започнаха да стихват. Почуди се мимоходом как ли намира Блейз спането на плажа и изведнъж си спомни какво й бе причинила.

Арестуваха я за кражба от магазин! Сериозна кражба. Истинско престъпление.

Затвори очи и вчерашните събития сякаш оживяха отново — как управителят на магазина не отлепяше очи от нея, докато дойде полицията, колко разочарован изглеждаше полицай Пийт, когато я откарваше в управлението, ужасното телефонно обаждане до баща й. Едва се удържа да не повърне в колата към къщи.

Единственият светъл момент беше, че баща й не вдигна врява до бога. И още по-невероятно — повярва, че е невинна. Още не беше разказал на майка й. Направеше ли го, с нея бе свършено. Майка й щеше да крещи и да вие, докато баща й се предадеше и я накажеше да не излиза. След инцидента в Ню Йорк Ким я беше държала под ключ цял месец, а този път простъпката бе далеч, далеч по-сериозна.

Отново й призля. Не можеше да си представи да прекара цялото лято в стаята си — всъщност общата им стая с Джона — при това на място, където не искаше да бъде. Дали беше стигнала дъното? Протегна ръце над главата си и извика от острата болка в раменете. Спусна ги бавно, с разкривено лице.

За няколко минути завлече вещите си до задната веранда. Макар гнездото да беше точно зад къщата им, не искаше съседите да разберат, че е спала отвън. Заради лъскавите им домове тя си беше направила извода, че са от хората, които държат да се наслаждават на съвършена гледка, щом седнат на верандата да си пият сутрешното кафе. Спалните чували край имотите им навярно никак не се връзваха с представите им за съвършенство, а Рони не желаеше нови срещи с полицията. С нейния късмет сигурно щяха да я арестуват за скитничество. Сериозно престъпление.