Читать «Последна песен» онлайн - страница 49

— С това ли смяташ да опазиш яйцата от миещите мечки?

— Не. Просто ще маркирам гнездото, за да го открият по-лесно момчетата с клетката.

— Кога ще я поставят?

— Не знам — вдигна рамене той. — Сигурно след ден-два.

Рони си спомни натъртеното си тяло и заклати глава.

— Не, не мисля. Ще им се обадиш и ще им кажеш, че още днес трябва да вземат мерки да опазят гнездото. Предай им, че снощи съм видяла миеща мечка да се навърта наоколо.

— Наистина ли?

— Кажи им. Непременно.

— Веднага щом приключа с това. Обещавам.

Тя го изгледа с присвити очи — твърде лесно обещание — но преди да продължи, баща й се появи на верандата.

— Добро утро, скъпа — извика той. — Закуската е почти готова. Идвай, ако си гладна!

Уил погледна към баща й, после отново се обърна към нея.

— Тук ли живееш?

Вместо да отговори, Рони пристъпи назад.

— Няма да забравиш да се обадиш в аквариума, нали?

Закрачи към къщата. Когато стъпи на верандата, Уил й викна:

— Хей!

Тя се обърна.

— Не ми каза как се казваш.

— Да. Май си прав.

Тръгна към вратата, напомняйки си да не поглежда назад. Неволно обаче се извърна крадешком.

Очите им се срещнаха и той повдигна вежди. Рони се порица мислено, доволна, че не му се представи.

В кухнята баща й стоеше пред печката и разбъркваше нещо в тигана. На плота до него лежеше пакет царевични питки. Рони отбеляза мислено изкусителния аромат. От вчера следобед не бе хапвала нищо.

— Здравей отново — поздрави през рамо баща й. — С кого говореше?

— Някакво момче от аквариума. Дошъл е да маркира гнездото. Ти какво готвиш?

— Вегетариански буритос.

— Шегуваш се.

— С ориз, боб и тофу. Слага се върху питката. Надявам се да е вкусно. Намерих рецептата онлайн, не мога да гарантирам какво ще излезе.

— Убедена съм, че ще се получи — каза Рони. Кръстоса ръце и реши да не отлага повече. — Говори ли вече с мама?

Стив поклати глава.

— Не още. Но се обадих на Пийт. Каза, че не успял да говори със собственичката. Била извън града.

— Жена ли е?

— Мъжът от магазина май й е племенник. Но Пийт обясни, че със собственичката се знаят отдавна.

— О — отвърна Рони, питайки се дали това ще помогне.

Баща й почука с шпатулата по ръба на тигана.

— Както и да е… сметнах, че е по-добре да отложа обаждането, докато не уточним всички подробности. Не искам да тревожа излишно майка ти.

— Имаш предвид, че може и да не й кажеш?

— Освен ако ти не държиш.

— Не, никак — бързо отвърна Рони. — Прав си. Най-добре да изчакаме.

— Съгласен — баща й разбърка за последно сместа в тигана и изключи котлона. — Мисля, че е готово. Гладна ли си?

— Умирам от глад — призна Рони.

Стив извади чиния от шкафа, сложи вътре една царевична питка, гребна от сместа в тигана и щедро посипа питката.

— Стига ли? — попита я.

— Напълно.

— Искаш ли кафе? Сварил съм — подаде й чаша. — Джона спомена, че понякога ходиш в „Старбъкс“, затова купих оттам. Може би в заведението го приготвят по-добре, но това е положението.

Рони взе чашата и го погледна втренчено.

— Защо си толкова мил с мен?

— Защо не?