Читать «Последна песен» онлайн - страница 46

— Вчера на верандата имаше една миеща мечка.

— Знам. Ровеше в боклука. Щом се приберем, ще оставя съобщение на аквариума. Надявам се утре да изпратят някого със специална клетка, която да държи настрани натрапниците.

— Ами тази нощ?

— Ще трябва да се надяваме.

Рони преметна кичур коса над ухото си.

— Татко? Искам да те питам нещо.

— Разбира се.

— Защо каза, че ми вярваш?

В профила й виждаше и младата жена, в която дъщеря му се превръщаше, и малкото момиче от спомените си.

— Защото ти вярвам.

— Затова ли направи стена да скриеш пианото? — погледна го косо тя. — Веднага я забелязах.

Стив поклати глава.

— Не. Направих я, защото те обичам.

Рони се усмихна леко и след кратко колебание седна до него. Гледаха как вълните се разбиват ритмично в брега. Скоро щеше да настъпи приливът и плажът се бе стопил наполовина.

— Какво ще стане сега? — попита Рони.

— Пийт ще говори със собственика, но не знам… Няколко от записите са много ценни. И скъпи.

Сърцето й се сви.

— Каза ли на мама?

— Не.

— Ще й кажеш ли?

— Вероятно.

Замълчаха. Група сърфисти минаха пред тях, понесли дъските си. В далечината бавно се оформяха големи вълни, блъскаха се една в друга и пак се надигаха.

— Кога ще се свържеш с аквариума?

— Ей сега се прибирам. Джона сигурно вече е гладен. Ще се захващам с вечерята.

Рони се взря в гнездото. Стомахът й беше свит от напрежение. Не би могла да хапне и залък.

— Не искам яйцата на костенурката да пострадат.

Стив я погледна.

— Какво предлагаш?

Няколко часа по-късно, след като сложи Джона в леглото, Стив излезе на задната веранда да провери как е Рони. Надвечер, след като остави съобщение на служителите в аквариума, той се бе отбил в магазина, за да купи всичко необходимо — лек спален чувал, лагерен фенер, евтина възглавница и спрей против насекоми.

Притесняваше се, че Рони ще спи навън, ала тя бе непреклонна и подтикът й да защити гнездото беше похвален. Успокои го, че няма от какво да се бои. До известна степен сигурно беше права. Като повечето отрасли в Манхатън деца, тя се бе научила на предпазливост, беше видяла и преживяла достатъчно, за да разбира, че понякога светът крие опасности. Гнездото се намираше на петдесетина крачки от прозореца на спалнята му — непременно щеше да го остави отворен — и нямаше как да не чуе, ако Рони изпадне в беда. Формата на обветрената дюна и местоположението на гнездото свеждаха почти до нула възможността някой да забележи дъщеря му.

Все пак тя беше едва на седемнадесет, а той й беше баща, което означаваше, че задължително ще я наглежда през час-два. Едва ли щеше да успее да мигне.

Луната приличаше на възтънък резен, ала небето бе ясно. Крачейки през сенките, Стив се замисли за разговора им край гнездото на костенурката. Как ли приемаше дъщеря му факта, че е скрил пианото? Дали утре сутринта щеше да се събуди в същото настроение, с което го посрещна? Не знаеше. Приближи се до заспалата Рони. На фона на играещите светлини и сенки тя изглеждаше едновременно по-малка и по-голяма, отколкото беше в действителност. За кой ли път Стив се замисли за годините, които е изгубил и няма как да върне обратно.