Читать «Последна песен» онлайн - страница 176

— Точно така!

— Наистина ли? — възкликна Рони.

— Започвам след две седмици — кимна Уил. — Представяш ли си? Симпатично южняшко момче в големия град? Ще ми трябва помощ да свикна. Надявам се да я получа от теб. Ако нямаш нищо против.

Протегна се към нея и я придърпа по-близо. Зави й се свят. Уил щеше да учи тук. В Ню Йорк. При нея. Прегърна го щастливо.

— Нямам против. Но няма да ти е лесно. Риболовът и сафаритата в калта не са много популярни тук.

— Предполагам.

— Както и плажният волейбол. Особено през януари.

— Е, ще се наложи да направя някои жертви.

— Ако си късметлия, ще откриеш нещо друго за запълване на времето.

Той се приведе и я целуна нежно — първо по челото, после по устните. Рони го погледна в очите и съзря младия мъж, в когото се бе влюбила през лятото. Младият мъж, когото още обичаше.

— Обичам те, Рони. Мислех само за теб. Въпреки че летата си отиват.

Тя се усмихна, уверена, че казва истината.

— И аз те обичам, Уил Блекли — прошепна и го целуна отново.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4893

Издание:

Никълъс Спаркс. Последна песен

ИК „Ера“, София, 2010

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-078-1

1

Малка плетена или шита топка, пълна със ситни камъчета, пластмасови сачми или ориз, с която се играят различни игри — Б.р.

2

филм на ужасите от 2008 г. за банда вампири — Б.р.