Читать «Последна песен» онлайн - страница 142

Спомняше си колко се притесни. Вярно, инцидентът се беше случил през лятото и хората вече бяха преодолели скръбта, но когато се отби в класната стая на госпожица Чайлдрес и видя, че е преоформена като лаборатория по химия и физика, Рони осъзна колко е ядосана — не само от смъртта на учителката си, но и защото бяха заличили толкова бързо всички следи от нея.

Не искаше същото да сполети баща й. Не искаше да го забравят само за няколко седмици — той беше добър човек, добър баща и заслужаваше повече.

Докато размишляваше, прозря и още нещо — че не беше успяла да опознае баща си, докато е бил здрав. Не бяха се виждали след първата й година в гимназията. Сега беше пълнолетна — имаше право да гласува и да постъпи в армията — а цяло лято той беше крил истината от нея. Как ли би се държал, ако не знаеше какво го очаква? Какъв човек беше той всъщност?

Можеше да съди само от спомените за дните, когато я учеше да свири на пиано. Не знаеше почти нищо за него. Не знаеше кои са любимите му писатели, нито любимите му животни. Дори и животът й да зависеше от това, не можеше да каже кой цвят предпочита баща й. Не бяха важни неща, но някак си я тревожеше мисълта, че навярно никога няма да чуе отговорите.

В стаята Джона се разплака и Рони разбра, че е научил истината. Чу как брат й трескаво отказва да повярва и как баща й тихо го успокоява. Облегна се на стената със свито от скръб и за Джона, и за самата себе си сърце.

Прииска й се някак да заличи този кошмар. Прииска й се да върне времето назад към момента, когато се излюпиха костенурчетата, когато всичко си беше на мястото. Помечта си как крачи до любимото момче, а щастливите й близки споделят радостта й. Внезапно си спомни грейналото лице на Мегън, когато танцуваше на сватбата с Том. Прониза я болка, че тя няма да сподели този миг с баща си.

Затвори очи и притисна с длани уши, за да заглуши хлипанията на Джона. Той плачеше толкова безпомощно, толкова… уплашено. Едва ли щеше да осъзнае случилото се, едва ли щеше да го преодолее напълно. Рони разбра, че този ужасен ден ще се запечата завинаги в спомените й.

— Да ти донеса ли чаша вода?