Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 151

V. Концентрационни лагери

Ние включваме като пета характерна черта на фашистката държава концентрационните лагери, защото тя не може да съществува без тях. Тези лагери са подземното царство на режима, което грижливо се пази в тайна както от вътрешното, така и от световното обществено мнение. Те стават необходими поради огромните мащаби на репресиите и терористичния характер на системата като цяло. През 1939г. в затворите и концлагерите в Испания са поставени около 1 милион души. В този смисъл те произтичат от самата същност на фашистката държава. Връзката между едното и другото е толкова тясна, че може определено да се каже: няма фашистка държава без концентрационни лагери.

Класическите държавни средства за насилие — затворите — се оказват недостатъчни за нея по две причини: първо — те не могат да поберат всички, подлежащи на наказание, и, второ, от финансова гледна точка струват много скъпо. Като нова форма концеентрационните лагерите преодоляват тези затруднения. Те имат това предимство пред затворите, понеже са по-икономични от тях и дори икономически изгодни поради експлоатацията на принудителния труд в масови размери. Освен това чрез тази уж превъзпитателна форма на труда (на портала на немските лагери се чете девизът «Работата прави човека свободен», «Всекиму — неговото» и пр.) легално се подхвърлят на физическо изтребление (чрез хроничен глад и непосилен труд) неудобните за режима.

Истинският смисъл на концентрационните лагери — това чудовищно откритие на XX век — е разкрит в класически откровена форма в известната реч на Химлер пред личната гвардия на фюрера. Разяснявайки необходимостта от концентрационни лагери пред офицерите от лайбщандарта СС «Адолф Хитлер» в Мен, той заявява: «Тази дейност е необходима, както вече казах, упървот, за да премахнем тези отрицателни хора от германския народ, увторот, за да ги впрегнем още веднъж да работят в полза на великата народна общност, да ломят камъни и пекат тухли, за да може фюрерът да осъществи своите велики строежи, и, утретот, за да може парите, спечелени по този прозаичен начин, да бъдат включени в строежа на къщи, обработване на земи и строителство на селища, така че нашите войници и офицери да могат да живеят, да имат къщи, в които ще могат да създават действително големи семейства и много деца.» (111–205).

През различни периоди от развитието на фашист ката държава ударението пада върху различни пунктове. Първоначално концлагерите в Германия имат предназначението да изолират политическите противници на режима от населението, така че те да не могат повече да влияят «разложително». Това предварително арестуване на неблагонадеждните или просто подозрителните в политическо отношение лица по усмотрение на полицията, без обвинителен акт, без съд, присъда, без посочване на срока на задържане се нарича упревантивен арестт. Първите концентрационни лагери се водят като «лагери за превантивен арест». Такова назначение имаха Бухенвалд, Дахау, Равенсбрюк и Заксенхаузен.