Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 149

Министърът на въображението Шпеер, ако се съди по показанията му пред съда, едва в последния момент разбрал какви опасности крие в себе си Хитлеровата диктатура.

Изобщо за всичко е виновен мъртвият диктатор, цялата отговорност за престъпленията пада върху него. Той е тероризирал всички. Неговите помощници и съратници по партийна и държавна линия са невинни. Те са жертви на някаква чудовищна измама: не знаят нищо за избиването на евреите, за евтаназията, за газовите камери и концентрационните лагери, нито дори за самите лагери.

Съдебният психиатър на Нюрнбергския процес д-р Джилберт в своите мемоари разказва каква е била реакцията на подсъдимите по време на една прожекция, която представя концентрационните лагери и процеса на задушаването в газовите камери.

Кайтел. Това е ужасно! Като гледам такива неща, срамувам се, че съм германец… Никога няма да мога да гледам хората в очите (95–5).

Фон Папен. Не искам да гледам позора на Германия (95–5).

Функ, който като председател на имперската банка приемаше от ведомствата на СС на съхранение златните пръстени и протези на жертвите от Освиенцим, през цялото време повтарял: «Това е ужасно, това е ужасно!» (95–5).

Ханс Фриче, заместникът на Гьобелс, който през цялото съществуване на националсоциализма «опровергава» чуждестранните клевети за съществуването на зверствата в Германия, в Нюрнберг заявява: «Няма сила на земята и на небето, която би могла да измие този позор от моята страна!» (95–5).

Фриц Заукел, този доставчик на военни роби, които в началото на кариерата си беше заявил пред конгреса на нацистката партия в Нюрнберг, че с «фанатична вяра» ще служи на фюрера, сега на процеса е принуден да признае: «Това е позор за нас, за нашите деца и за нашите внуци» (95–5).

Така съучастниците в престъпленията «излязоха» невинни.

Това се отнася не само за главните военни престъпници в Нюрнберг, но и за всеки престъпник от по-дребен ранг. Всеки от тях, изправен пред съда, прехвърляше оговорността върху по-висшата инстанция, чиито нареждания е изпълнявал. Тази по-висша инстанция на свой ред също прехвърля отговорността по-нагоре и така до върха. За всичко е виновен той, върховният водач.

Посочената история се повтаря впоследствие при немския генералитет, който претендираше да е водил войната «рицарски», включително и на Изток, но «мръсните свине» от гестапо и СС по нареждане от горе вършели онези ужасни престъпления, които хвърлят сянка върху престижа на германсата армия. Тази психоза за прехвърляне на отговорността е особено характерна сред генералите в онези случаи, когато се налага да обясняват военните поражения на Германия по фронтовете. Всеки генерал, пишещ мемоари, обяснява пораженията си с грубата и некомпетентна намеса на Хитлер, който провалил грижливо подготвената операция (113–95, 101, 141, 147, 153). Индустриалните кръгове, които нашироко използуваха принудителен труд на концлагеристите, изправени пред съда, процедираха по същия този начин. За голямо учудване на съда се оказа, че много от тях не знаели за ужасните условия в самите лагери и за изстъпленията на есесовската охрана. Други не били съгласни с подобно третиране на работниците от страна на СС, но нищо не можели да направят, понеже СС гледа на тях като на своя собственост… Всъщност всички директори на «И. Г. Фарбениндустри» например са знаели съдбата на концлагеристите, виждали са условията, при които работят тези нещастни хора (111–500, 561, 564), но са считали това за нещо нормално от гледна точка на задачите, които Третият райх си поставя.