Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 152

Нацисткото правителство затваря в концентрационните лагери своите политически противници независимо от партийната им принадлежност, националност, вероизповедание, мироглед, възраст и пол. Терорът е тотален по принципа: «Който не е с нас, е против нас». Така например в Бухенвалд е имало комунисти, социалдемократи, привърженици на партията на центъра, евангелисти и католически свещеници, еврейски проповедници, хора от всички слоеве на населението. Достатъчно е да се изпрати донос до СС, СА или гестапо против някого, за да бъде арестуван незабавно. Характерно за фашистката държава е, че тя арестува не само изявени, ангажирани в политическата борба противници, но и употенциалните си враговет, т.е. тези, които още не са, но биха могли да се обявят против режима, понеже не са дали гаранции, че ще минат на негова страна и ще сътрудничат активно.

В туй отношение много красноречиви са показанията на Гьоринг но Нюрнбергския процес: «Арестуваха се и се изпращаха в превантивен арест хора, неизвършили никакво престъпление, но способни в случай, че останат на свобода, да извършат всевъзможни действия, насочени към причиняване вреда на германската държава» (90–28).

За да се види как огромните мащаби на терора водят да концентрационните лагери, ще се спрем на историческите факти и документи от онзи период.

Веднага след провокационното подпалване на Райхстага нацистите започват масови арести и убийства. Само през нощта на 27 срещу 28 февруари са арестувани 10 хиляди души. Три-четири месеца по-късно числото на «превантивно арестуваните» достига 60–70 хиляди (54–107). Към средата на 1935г. броят на арестуваните достига цифрата 318 хиляди, а на онези от тях, които са подложени на изтезания — 218 хиляди (по същото време вече са убити без съд и присъда 4200 души).

Отначало арестуваните се настаняват в полицейските участъци и в щурмовашките казарми. Но още през първите месеци те са препълнени и режимът започва да чувствува остра нужда от помещения, за да се настаняват арестуваните.

През първите месеци на нацисткия терор най-често срещания мотив в писмата на централното ръководство на тайната полиция до местните ръководства е имат ли в техния край помещения за задържане на превантивно арестуваните. В някои писма Берлин се информира от местните полицайпрезидиуми намират ли се в съответния район средновековни крепости, които могат бързо да се приспособят за упревантивен арест.

Трудна става и издръжката на превантивно арестуваните, особено като се има предвид тяхната многочисленост. В едно писмо до дрезденския полицай-президиум от 7 март 1935г. четем следното: «Господин министърът на вътрешните работи ми възложи да се заема с въпроса за разноските, направени по издръжката на превантивно арестуваните лица в бившия лагер за превантивен арест Хонщайн…

… Касае се за разноски… възлизащи на доста значителна сума, около 700 000 райхсмарки» (111–233). Отначало се опитват да съберат разноските от самите задържани. Скоро обаче се убеждават, че това не може да бъде сигурна и ефикасна мярка, защото в повечето случаи (както се оплаква в същото писмо дрезденският полицайпрезидиум) «при полицейските разпити длъжникът или заявява категорично, или ясно личи от поведението му, че той има пари за всичко друго, но не и да плаща разноските, направени по неговия превантивен арест» (111–233). В това отношение не помага дори и описването на имуществото му.