Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 153

Тези две обстоятелства — невъзможността да се осигурят толкова много затворнически сгради, както и да се осигури издръжката на превантивно задържаните — довеждат до необходимостта от създаване на концентрационни лагери, които решават радикално въпроса.

Ако съдим по документите от онова време, първите държавни концентрационни лагери в Германия започват да функционират още през 1933г. В документ на саксонската криминална полиция относно «Временните разпореждания за създаване и управление на концлагери и лагери за отбиване на трудова повинност» от 19 април 1933г. четем: «В концентрационните лагери да се прехвърлят всички онези превантивно арестувани, които са се проявили като паразити върху тялото на германския народ и за които няма изгледи да променят мирогледа си; това особено се отнася за функционери и други духовни ръководители на марксистките съюзи и лица, на които преди е наложено тежко тежко наказание като криминални престъпници» (111–214).

Същото настоятелно искане да се прехвърлят превантивно арестуваните в държавните концлагери срещаме и в допълнението към окръжната заповед на пруския министър на вътрешните работи Фрик от 16 юли 1933г. В нея дословно се казва: «1. Лица, арестувани от полицията по политически причини по силата на §1 от указа на президента на републиката от 28 февруари 1933г. („Райхсгезетцблат“, I, стр. 83), по принцип трябва да бъдат настанявани в държавни концлагери, ако не е необходимо да бъдат постоянно на разположение на полицейските власти за разпит поради причини, свързани с тяхното арестуване, или ако ограничаването на личната им свобода се провежда само за сравнително кратък срок. Ако превеждането им в държавен концлагер не е желателно или не е желателно да стане веднага, арестантите да се държат в държавни или общински полицейски затвори. Отсега нататък държанието им под стража при каквито и да било други условия се забранява» (111–219).

В историята на германските концлагери има два етапа: довоенен, който продължава някъде докъм 1939г., когато главното им предназначение си остава смазването на вътрешната политическа опозиция; през втория — военния период, ударението се премества върху упринудителния трудт с максимална експлоатация на концлагерите като производителна сила. Разбира се, концлагерите още в първите дни на своето съществуване функционират като лагери за принудителен труд, като наказателна санкция е като източник за покриване разноските по издръжката на затворниците. През време на войната, когато концентрационните лагери и числото на затворниците се увеличават многократно, на преден план излиза проблемът: как да се изсмуче повече труд от тези «отрицателни хора» (Химлер), преди да загинат. Тук не става дума само за покриване разноските по тяхната издръжка, колкото за жестоката експлоатация на безплатния им труд в полза на държавата, особено за военната промишленост.