Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 150

Желю Желев

В писмото на бившия концлагерист В. Клинг до г-ца Фровайн, сестра на оберщурмфюрер от СС, това е предадено пределно точно: «… Тук му е мястото да кажа — пише той, — че непосредствено след освобождаването ни имах възможност да наблюдавам стотици от тия „железни“, за които всекидневните масови убийства бяха станали скучна работа. Излезе точно тъй, както си го представях цели 12 години, дори още по-срамно: мазно скимтяща, отричаща паплач, от която всеки беше достатъчно безсрамен, за да се обърне към влезлия в килията бивш концлагерист с въпроса: „Имате ли цигари?“ Втората му дума беше: „За всичко е виновен Цирайс.“ А последният лежеше ранен (над 100 бивши концлагеристи от 16 нации предложиха кръвта си за преливане, за да запазят жив този главен свидетел) и докато изпадаше в безсъзнание, проклиняше Айгрубер — гаулайтера на Горна Австрия, който бил единственият виновник и носел сам цялата отговорност…

… Дявол да го вземе, кой кого е водил или подвеждал? Фюрерът ли, дяволът ли, или пък някой бог?

Вярно ли е, че никой „отвън“ не е знаел за престъпленията, извършени във и вън от лагера. Простата истина е, че милиони германци, този сбор от бащи и майки, синове и дъщери, не виждаха престъплението в тези престъпления.

Милиони други пък съвсем явно разбираха какво става, но не искаха също да знаят и постигаха този „фокус“» (111–328).

«Простата истина» е, че виновни са както партийните и държавните водачи, така и генералите, индустриалците и полицаите. В известен смисъл виновни са всички, които са служили на тази държава и по такъв начин са участвували в нейните престъпления. Виновни са всички, допринесли за създаването на такава система. Работата е там, че фашистката система е престъпна в самата си основа, понеже се крепи върху насилието и всеобхватния терор (физически, политически, морален, идеологически). Тя не може да съществува без да върши престъпления. Унищожавйки гражданските и политически свободи (на словото, печата, сдруженията, местожителството и труда), предоставяйки необятна власт в ръцете на едно лице, нацистката държава става престъпна, преди още да е извършила военни престъпления срещу другите народи. Затова трябва да се осъди самата система, нейните институции и тогава лицата, заемащи отговорни постове.