Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн
Желю Желев
Желю Желев
Вместо предговор
Уводни бележки
Първа глава
I. Установяване на еднопартийната система
II. Срастване на фашистката партия и държавата
1. Срастване на държавния апарат с партийния
2. Фашистката партия — «държава в държавата»
III. Унификация на целия обществен живот
1. Ролята на нацистката партия
2. Структура на НСДАП
3. Тотално обхващане на населението в казионни организации
4. Унификация на духовния живот
IV. Авторитарен начин на мислене с култ към националния водач
1. Авторитет и култ
2. Превръщане на основната част от народа в тълпа
3. Култ към останалите държавни и партийни ръководители на фашизма
4. Култ към фашистката партия
5. Култ и отговорност
V. Концентрационни лагери
VI. Връзката между елементите в структурата на фашистката държава
1. Необходимият характер на връзката.
2. Структура и функция
Втора глава
1. Тотален шпионаж
2. Безогледна пропаганда
3. Нуждата от изолация на страната
4. Постоянна нужда от камуфлирана външна опасност
5. Несъвместимост на фашизма и демокрацията
Трета глава
1. Възможно ли е тоталитарната държава да бъде съборена «отдолу»
2. Трите въоръжени сили на фашистката държава
3. Различия между фашистката държава и военната диктатура
4. Различия между фашистката и авторитарната държава
5. Фашистката държава тласка света към тоталитаризъм
6. Икономически основи на фашистката държава
7. Фашистката държава — рожба на индустриалното общество
Четвърта глава
1. Отделяне на фашистката партия от държавата
2. Фашистката партия в опозиция на държавата
3. Разпадане на системата от масови казионни организации
4. Военната диктатура — преходно звено от фашизма към либералната демокрация
5. Стихиен стремеж към многопартийна система
Епилог
info
Желю Желев
Фашизмът
Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм
Вместо предговор
«Фашизмът» или политическата биография на една книга
Не съм фаталист и не обичам да преувеличавам, но все ми се струва, че не й провървя на тази книга. Можеше да има много по-добра съдба. Книгата беше написана през 1967г. Излезе през 1982г.
Цели 15 години вися в почти всички софийски издателства. И винаги я връщаха или поради претрупаност на издателските планове с много години напред, или поради прословутата липса на хартия. Само военните бяха откровени да ми кажат действителната причина. Спомням си, когато отидох във Военното издателство да видя какво става, събраха се всички редактори да ме видят. Гледат ме и се смеят. Смехът им беше доброжелателен. Питам ги:
— Ше я пуснете ли?
— Не, не може…
— Защо? Не ви ли харесва?
— Напротив, много ни харесва…
— Тогава?
— Прекалено е хубава, за да излезе у нас. В България такова нещо не може да излезе — ми каза един от тях.
Единствено утешително беше, че ръкописът непрекъснато се разпространяваше и четеше по системата на самиздата, както в столицата, така и в провинцията.
За широкото и бързо разпространение на ръкописа заслугата принадлежи на Радой Ралин, който беше и първият му читател. Той лично в продължение на години разнасяше текста в разни интелектуални и политически среди, като го даваше на определени хора, които според него трябвало непременно да го прочетат.