Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 148

Конкретният механизъм на безотговорностите е следният. Поради строго централизирания характер на фашистката партия и държава, всеки изпълнява директиви или заповеди на по-горната инстанция. Същевременно личният кариеризъм, ламтежът за власт и пари у отделният функционер го карат да проявява самоинициатива и изобретателност, да влага нещо от себе си при изпълнението на заповедта. Със средното изпълнение на заповедта той оправдава своето служебно положение, с престараването — получава аванс за придвижване нагоре по стълбата. Той не може да елиминира директивата, а само да я изпълни средно или много хубаво. Неизпълнението го изтласква от стълбата, изкарва го от играта, чиито правила са неумолими.

Точно тази особеност на фашистката система дава възможност на престъпниците на власт да бягат от отговорност, прехвърляйки я при нужда към по-горната инстанция. Всеки от по-низшите кадри, когато трябва да отговаря за своите престъпления, изтъква като аргумент, че бил просто съвестен изпълнител на служебен дълг или заповед. Следователно той не е могъл да избира, нито да рискува.

Нужно бе сгромолясването на тази престъпна система, за да проличи нейният дълбоко аморален и античовешки характер, както и поразителната безотговорност на нейните служители. Когато насилието се превърне в престъпление, което предстои да се санкционира от съд (както стана на Нюрнбергския процес), тогава се оказва, че никой не е виновен: жертви има престъпленията са неизброими, но палачи и престъпници няма. Налице са обикновени съвестни служители и изпълнители, за които върховната воля е закон, неподлежащ на обсъждане. Какъв парадокс! Никой не бил съгласен с Хитлер, мнозина тайно са му опонирали, а трети били против него, но въпреки това всички са участвували в невероятните по мащаб и чудовищност престъпления срещу човека и човечеството. За всичко бил виновен мъртвият диктатор. Ако не беше Хитлер, подобни престъпления сигурно нямало да се случат! Великолепно самоискредитиране на волунтаризма в историята!

Виновен е мъртвият диктатор, а не политическата система на нацицма (единствен Шпеер осъди системата). Но другите не можеха да го последват, защото трябваше да признаят съучастието си в престъпления, надхвърлящи най-мрачното въображение, както и да поемат отговорност за тях. Но нима Хитлер сам бе изградил системата? В състояние ли е един единствен човек да направи това?

Гьоринг например уверяваше съда, че не бил съгласен с Хитлер по въпроса за унищожаването на евреите, но било невъзможно да му повлияе. Фон Ширах в заключителното си слово твърдеше, че той вярвал на Хитлер, доверявал му се, но точно това станало причината да бъде заблуждаван, да не разбере до последния момент, че Хитлер е престъпник. Кайтел и Йодъл, които разработваха най-агресивните военни планове и операции на германския фашизъм и посавяха подписа си под заповеди за масово разстрелване на военнопленниците и т.н., също се оказаха изнудени от Хитлер. Те също не били съгласни с предтъпния диктатор, но като военни изпълнявали заповедите на върховния главнокомандуващ.