Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 90

Изтощението замайваше разсъдъка му, а устните му се напукаха от жажда. Неспирна кашлица раздираше гърдите му с огнени пръсти. Въпреки че слънцето бе все още ниско, то вече пареше и изгаряше кожата му. Изсушаваше я и я изгаряше.

Нещо не беше както трябва. Тази мисъл не го остави на мира, докато не й обърна достатъчно внимание. Прехвърли я няколко пъти през ума си, разгледа я от всички страни. Кое не беше както трябва? Физическото му състояние.

Пневмония. Имаше всичките симптоми.

Пресъхналите му устни се напукаха и се навлажниха от кръв, когато се усмихна. Беше избегнал всички опасности на Пиръс, всички огромни хищници и отровни влечуги, само за да го повали тази най-дребна гадина. Какво пък, и за нея имаше лек. Той нави ръкава си и с треперещи пръсти прилепи отвърстието на уреда си за първа помощ към разголената си ръка. Той щракна и забръмча сърдито. Джейсън се помъчи да си спомни какво точно означаваше това. Вдигна го и видя, че една от спринцовките се подава наполовина от гнездото си. Разбира се. Антибиотикът, от който се нуждаеше анализаторът, бе свършил. Трябваше да се зареди отново.

Джейсън го захвърли с ругатни и той изчезна с плясък в една локва. Свършено и с лекарствата. Свършено е с уреда за първа помощ. Свършено е с Джейсън динАлт. Самотен борец срещу опасностите в един свят на смъртта. Сърцат чужденец, който можел да се мери по издръжливост с коренното население. Един-единствен ден остана само и смъртната му присъда бе подписана.

Зад него се раздаде задавено ръмжене. Той се извърна, залегна и стреля в движение. Всичко свърши още преди да достигне до съзнанието му. Пирийският метод на обучение бе автоматизирал рефлексите му на предмозъчно ниво. Джейсън гледаше изумено грозилището, което умираше на една крачка от него, и си мислеше колко добре е обучен.

Първата му реакция бе съжаление, че е убил едно от кучетата на груберите. Когато го загледа по-отблизо обаче, видя, че животното се различава леко по характерните си белези, по размерите и по нрава си. Въпреки че предните му крайници бяха почти размазани и от раните струеше кръв, то пак се мъчеше да стигне до Джейсън. И почти успя да се добере до краката му, преди очите му да се изцъклят съвсем.

Не беше съвсем като кучетата на груберите, въпреки че имаше вероятност да е техен неопитомен роднина. Също както кучетата и вълците. Джейсън се зачуди дали между мъртвия звяр и вълците не съществува и друга прилика. Дали и те не се движеха на глутници?

При тази мисъл той вдигна поглед… и съвсем навреме. Сред дърветата се мярнаха огромни туловища, които се приближаваха. Той застреля две от тях, а останалите свирепо оголиха зъби и отново потънаха в гората. Но не си тръгваха. Вместо да се уплашат от смъртта, те освирепяха още повече.

Седнал гърбом към дървото, Джейсън ги чакаше да се приближат и едва тогава стреляше. С всеки един изстрел, с всеки предсмъртен рев останалите зверове все повече обезумяваха и започваха да вият все по-силно. Някои от тях се сбиваха помежду си, за да си излеят яда. Изправил се на задните си крака, един от зверовете къртеше с нокти огромни ивици от кората на едно дърво. Джейсън се прицели, но беше твърде далеч, за да го улучи.