Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 92

Джейсън запремигва, като се опитваше да фокусира лицето, което плаваше над него. Най-сетне разпозна Рес и изпита желание да му отговори. Но приказките само предизвикаха пристъп на кашлица, която разтърси цялото му тяло. Някой доближи към устните му чаша и по гърлото му се разля сладка течност. Той си почина и направи нов опит.

— Откога съм тук? — въпросът идваше някъде отдалеч и едва се чуваше. Джейсън с мъка разпозна собствения си глас.

— Осем дни. И защо не ме послуша? — отвърна му Рес. — Трябваше да останеш там, където се е разбила ракетата. Не си ли спомняш, като ти казах, че на този континент няма значение къде се приземяваш? Нищо, твърде късно е да се притесняваш за това. Следващия път слушай какво ти говоря. Нашите хора се придвижили бързо и стигнали до мястото на катастрофата преди мрак. Намерили потрошените дървета, разбрали къде е потънала ракетата и отначало си помислили, че екипажът се е удавил. После обаче едно от кучетата надушило следата ти, но през нощта отново я изгубило из тресавищата. Доста се поизмъчили в калта и снега, а и нямали късмет отново да попаднат на следата ти. На другия ден следобед вече били готови да изпратят за подкрепления, когато чули изстрелите ти. Просто ти предавам разказа им. За щастие един от тях се оказал контактьор и заповядал на дивите кучета да се махат. Иначе трябвало да ги избият всичките, а така не бива.

— Благодаря, че ми спасихте кожата — каза Джейсън. — Не обичам да се приближавам чак толкова до смъртта. А после какво стана? Бях сигурен, че с мене е свършено, поне това си спомням. Открих си всички симптоми на пневмония. Без лечение и в моето състояние болестта несъмнено щеше да се окаже фатална. Май сбърка, като каза, че всичките ви лекове били негодни… на мене, изглежда, добре са ми подействали.

Джейсън замълча, щом видя как Рес поклаща отрицателно глава и на лицето му се изписва дълбоко безпокойство. После се огледа и забеляза Накса и още един човек. И двамата изглеждаха притеснени като Рес.

— Какво има? — попита Джейсън, обзет от лоши предчувствия. — Ако вашите лекове не са подействали… тогава какво? Не е бил уредът ми за първа помощ. Той беше празен. Спомням си, че го изгубих или май го изхвърлих.

— Ти умираше — бавно промълви. Рес — Ние не бяхме в състояние да те излекуваме. Това можеше да стане единствено с лековитата машинка на боклукчиите. Взехме си такава от шофьора на продоволствения камион.

— Но по какъв начин? — попита Джейсън изумено. — Нали ми каза, че градът ви забранява да използвате лекарства. Оня едва ли би ви услужил със собствения си уред за първа помощ. Освен ако не е бил…

— Мъртъв — кимна Рес и довърши изречението. — Разбира се, че беше мъртъв. Аз го убих със собствените си ръце, и то с огромно удоволствие.

Тона бе голям удар за Джейсън. Той отпусна глава на възглавниците и се замисли за всички онези, които бяха загинали, откакто той бе дошъл на Пиръс. Всички хора, които бяха дали живота си, за да го спасят, за да живее той, за да провери предположенията си. Бремето на вината му тежеше толкова много, че самата мисъл за нея му се струваше непоносима. Щеше ли смъртта на Кранон да сложи край на всичко, или пък хората от града щяха да се опитат да си отмъстят?