Читать «Свят на смъртта I» онлайн
Хари Харисън
Annotation
„Отровна трева, кръвожадни растения, летящи твари със смъртоносни нокти по крилете — хилядогодишната еволюция на странната планета Пиръс е създала форми на живот, от които и електронен мозък би сънувал кошмари. Цялата тамошна природа като че се стреми единствено да унищожи малобройната човешка колония, която, окопала се в Периметъра, непрестанно усъвършенства оръжията си. Безумна, нескончаема война, разруха, смърт… Чий зъл гений е натворил всичко това? Съществува ли изход? Такава е загадката, която трябва да разреши Джейсън динАлт, вселенският комарджия, увлечен неволно в едно невероятно приключение, сътворено от въображението на Хари Харисън — класик на американската фантастика.“
Хари Харисън
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
info
notes
1
Хари Харисън
Свят на смъртта I
1.
Комуникационната тръба въздъхна леко и пусна в приемателната купа капсула със съобщение. Предупредителният звънец отекна веднъж и замря. Джейсън динАлт впери поглед в безобидната капсула, сякаш тя беше бомба с часовников механизъм.
Нещо ставаше. Той почувства как от напрежение стомахът му се свива на топка. Това не бе обичайният типов циркуляр, нито някакво хотелско известие, а запечатано лично послание. Но той не познаваше никого на тази планета, тъй като бе пристигнал с кораба едва преди около осем часа. А и от последния път, когато смени корабите, носеше ново име — значи не би могло да е лично послание. И все пак беше.
С нокътя на палеца разчупи печата и отвори капачето. Записващото устройство в голямата колкото молив капсула придаваше на гласа от лентата метален тембър, без да издава притежателя му.
— Кърк Пиръс1 би желал да се види с Джейсън динАлт. Чакам във фоайето.
Ставаше нещо, но нямаше как да се предотврати. Можеше пък човекът да се окаже съвсем безобиден. Търговски пътник или някой, сбъркал името. Джейсън все пак внимателно нагласи пистолета си зад една възглавница на канапето и вдигна предпазителя. Нима можеше да се предскаже развоят на такива събития. Той се обади в рецепцията, че ще приеме посетителя. Когато вратата се отвори, вече се беше отпуснал в единия край на канапето и отпиваше от висока чаша.
„Бивш борец.“ Това бе първата му мисъл при вида на посетителя. Кърк Пиръс бе сивокос, човек-канара, тялото му сякаш беше издялано от мускули. Сивото му облекло бе толкова обикновено, та чак приличаше на униформа. Под лакътя му бе прикрепен ръбест и изтъркан от употреба кобур, от който надничаше безизразното дуло на пистолет.
— Ти си динАлт, комарджията — направо рече непознатият. — Имам предложение за тебе.
Джейсън погледна над чашата, като мислено прехвърляше възможностите. Това беше или полицията, или конкуренцията, а той не искаше да си има работа нито с едните, нито с другите. Доста повече информация му трябваше, преди да се впусне в някаква сделка.
— Съжалявам, приятел — усмихна се Джейсън. — Но си сбъркал адреса. Бих ти услужил, но играта ми май носи повече печалба на казиното, отколкото на мен самия. Та…
— Да не се разиграваме един друг — прекъсна го Кърк с боботещия си, дълбок глас. — Ти си динАлт, а също и Бохел. Ако искаш още имена, ще спомена „Планетата на Махаут“, „Казино Небюла“ и безброй други. Предложението ми е от взаимна изгода и по-добре е да го чуеш.
