Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 112

Когато Бруко отиде при Мета да й помогне, никой не му попречи. Джейсън поемаше отново въздух в дробовете си, вдишвайки живота. Стъкленото око на визьора разнесе случилото се из целия град.

— Благодаря ти, Мета… че разбра… и че ми помогна. — Джейсън с мъка изговаряше думите.

— Ти имаше право, Джейсън, а Скоп сгреши — каза тя. Гласът й потрепера за секунда, когато Бруко дръпна украсения с перо горен край на стоманената стрела и я измъкна от ръката й. — Аз не мога да остана в града, само хора като Скоп са способни на това. Но се боя, че и в гората не мога да отида — сам видя колко се изложих с летящото жило. Ако нямаш нищо против, бих желала да дойда с тебе. Много бих искала това.

Джейсън изпитваше болка, когато говореше, затова само се усмихна, но тя разбра отговора му.

Кърк гледаше тъжно към тялото на мъртвия.

— Сгреши — но знам какво е изпитвал. Аз не мога да напусна града — поне не веднага. Все някой ще трябва да ръководи нещата, докато се извършват промените. Корабът ти е добра идея, Джейсън, едва ли ще ти липсват доброволци. Но се съмнявам дали ще убедиш Бруко да дойде с тебе.

— В никакъв случай — отсече Бруко, без да вдига поглед от турникета, който стягаше. — Точно сега на Пиръс има достатъчно работа. Да се изучи целият този животински свят, сигурно съвсем скоро тук ще се струпат всички еколози на галактиката. Но аз ще съм ги изпреварил.

Кърк бавно се запъти към екрана, който показваше града. Никой не се опита да го спре. Той погледна към сградите, към дима, който все още се виеше над периметъра, и към безкрайната зелена шир на джунглата, която се простираше отвъд.

— Ти промени всичко, Джейсън. Сега не можем да го разберем, но Пиръс никога вече няма да бъде такъв, какъвто беше преди идването ти. За добро или за зло.

— За добро, по дяволите, за добро — изграчи Джейсън и разтърка нараненото си гърло. — А сега си подайте ръка и сложете край на тази война, за да могат хората наистина да ви повярват.

Рес се обърна, поколеба се за миг и протегна ръка към Кърк. Сивокосият пириец също почувства отвращение, че ще трябва да се докосне до един грубер — поради спомена за цял един живот, изпълнен с погнуса.

Все пак си стиснаха ръцете, тъй като и двамата бяха силни мъже.

info

Информация за текста

Harry Harrison

Deathworld [= Deathworld 1], 1960

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Издание:

Хари Харисън. Свят на смъртта I

Издателство „Галактика“, Варна, 1992

Библиотека „Галактика“, № 112

ISBN 954-418-038-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/334]

Последна редакция: 2010-05-15 20:47:00

notes

1

В оригинала Pyrrus — аналогия с Pyrrhus II (Пир), владетел на Епир от 295 до 272 г. преди Христа, водил ожесточени битки с римляните и удържал победа над тях след тежки загуби (оттук и изразът „пирова победа“).