Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 91

Реши, че треската си има и своите предимства. Знаеше, че според законите на логиката ще издържи само до залез-слънце или докато му свършат патроните. Но това не го тревожеше особено. Всъщност нищо нямаше значение. Той се отпусна, успокои се напълно и вдигаше ръка колкото да стреля, а после отново я смъкваше. Трябваше и често-често да се извръща, да поглежда зад дървото, за да убива онези зверове, които го дебнеха извън полезрението му. Смътно съжаляваше, че не е избрал по-малко дърво, но вече не си струваше да се мъчи да се премества.

Някъде следобед изстреля и последния си патрон. С него повали един звяр, на който бе позволил да дойде прекалено близо. Беше забелязал, че не улучва надалеч. Звярът изръмжа и се строполи, животните наоколо се оттеглиха и завиха съчувствено. Едно от тях се показа и Джейсън натисна спусъка.

Чу се само леко щракване. Той опита отново, за да провери да не е станала някаква засечка, но пак се разнесе същото щракване. Оръжието беше празно, празна беше и четвъртитата торбичка на колана му. Смътно си спомняше, че вече го е зареждал, но не можеше да се сети колко пъти.

Значи това било краят. Оказа се, че всички имат право. Пиръс беше по-силен от него. Въпреки че не би трябвало да приказват много-много. Пиръс щеше да убие и тях накрая. Пирийците никога не умираха в леглото си. Старите пирийци никога не умираха от собствена смърт.

След като вече не му се налагаше да се мъчи да стои нащрек и да държи оръжие, той се остави на треската. Искаше му се да заспи и знаеше, че ще е за дълго. Гледаше с притворени очи как дебнещите хищници се промъкват все по-близо до него. Най-близкият беше вече готов за скок. Джейсън виждаше как краката му напрягат мускули.

Той скочи. Но се преметна във въздуха и падна, преди да връхлети отгоре му. От зейналата му паст бликна кръв, а отстрани на главата му стърчеше късият метален край на стрела.

От храсталака излязоха двама мъже и се наведоха над Джейсън. Изглежда, самото им присъствие бе достатъчно за хищниците, тъй като всички бяха изчезнали.

Грубери. Той толкова много бързаше да се добере до града, че съвсем бе забравил за груберите. Добре че ги имаше и Джейсън се радваше, че дойдоха. Трудно говореше и затова само им се усмихна признателно. Но от това устните го заболяха още повече и той се унесе.

24.

Доста време след това в съзнанието на Джейсън започнаха да се появяват откъслечни спомени. Усещане за движение и огромни зверове наоколо. Стени, дим от изгорели дърва, шепот. Но нищо от това нямаше особено значение и той бе твърде уморен, за да обръща внимание. Беше по-лесно и много по-добре да се остави на течението.

— Крайно време беше — каза Рес. — Само още няколко дни да беше полежал така и щяхме да те заровим, дори и да дишаше още.