Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 80

Те се спуснаха съвсем ниско над планината, но освен дървета и напукани от слънцето скали не се виждаше нищо друго.

Внезапната болка едва не откъсна главата на Джейсън. Преминала през усилвателя и изпълнена с ненавист, стихията проникна право в черепа му. Той яростно дръпна слушалките си и се хвана за слепоочията. През сълзи видя как отдолу изпод дърветата се издигна черен облак летящи твари. Едва успя да хвърли поглед към отсрещната страна на хълма и Мета включи двигателя на пълна мощност, за да измъкне кораба оттук.

— Намерихме ги! — Но щом видя Джейсън на екрана, бурното й въодушевление угасна. — Добре ли си? Какво се е случило?

— Чувствам се… изпепелен… И преди съм попадал под ударите на пси, но не в такава степен! Зърнах някакъв отвор, нещо като вход на пещера, точно преди стихията да се сгромоляса върху мене. Като че ли оттам идваше.

— Лягай! — каза му Мета. — Ще те върна колкото се може по-бързо. Ще се обадя предварително на Кърк. Той трябва да знае за случилото се.

Когато се приземиха, на полигона вече ги чакаха група мъже. Щом корабът кацна, те се втурнаха към него, пазейки лицата си от все още нагорещения корпус. Кърк се промъкна на борда през едва открехнатия люк и започна да надзърта наоколо, докато най-сетне забеляза отпуснатия в креслото Джейсън.

— Вярно ли е? — излая той. — Открили сте неизвестните престъпници, които са започнали тази война?

— Спокойно, човече, спокойно — отвърна му Джейсън. — Открих източника на псионното послание, което поддържа вашата война. Не съм намерил никакви улики за това, кой е започнал войната, и едва ли бих си позволил да ги нарека престъпници.

— Твоята игра на думи ми омръзна — прекъсна го Кърк. — Ти си намерил тези твари и местоположението им е отбелязано.

— На картата — каза Мета. — И със завързани очи ще долетя дотам.

— Добре, добре — продължи Кърк, потривайки толкова силно ръце, че се чуваше как мазолите му се удрят един в друг. — Съвсем не е лесно да разбереш, че след толкова векове тази война най-сетне би могла да свърши. Но сега това е възможно. Вместо да изтребваме само размножаващите се легиони на проклетите ни нападатели, ние можем да се захванем направо с водачите им. Да ги издирим, да пренесем войната при тях за разнообразие… и да изтрием петното им от лицето на тази планета!

— Нищо подобно! — надигна се с мъка Джейсън. — Няма го майстора! Откакто съм дошъл на тази планета, все ме подхвърлят насам-натам и поне десетократно съм излагал живота си на опасност. Да не мислиш, че всичко това е било само за да задоволя кръвожадните ти амбиции? Крайната ми цел е мирът, а не унищожението. Ти обеща да установиш контакт с тези същества, да се опиташ да преговаряш с тях. Нима не държиш на честта или на думата си?

— Няма да обръщам внимание на обидата… въпреки че при всеки друг случай бих те убил заради това — заяви Кърк. — Имаш огромни заслуги към нашия народ, ние не се срамуваме да признаем, че сме ти задължени. Но същевременно не ме обвинявай, че не изпълнявам обещания, които никога не съм давал. Спомням си какво точно ти казах. Обещах да приема какъвто и да е разумен план, който би сложил край на тази война. И тъкмо това възнамерявам да сторя. Твоят план за мирни преговори не е разумен. Затова ние ще унищожим врага.