Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 82

— Не зная — отвърна тя. — Не мога да бъда сигурна. За първи път в живота си имам повече от един отговор на един и същи въпрос.

— Поздравявам те — с горчивина й каза той. — Това е признак, че порастваш.

22.

Джейсън стоеше настрана и гледаше как пренасят смъртоносния товар на кораба. Пирийците, които подреждаха пушките, гранатите и газовите бомби, бяха в добро настроение. Когато качваха на борда атомната бомба, един от тях дори подхвана някаква маршова песен и другите се присъединиха към него. Те навярно се радваха, но предстоящото клане изпълваше Джейсън с дълбоко униние. В известен смисъл той се чувстваше предател. Може би откритите от него форми на живот наистина трябваше да се унищожат… а може би не. Унищожаването им би било чисто убийство, ако не се направеше и най-малкият опит за помирение.

Кърк излезе от сградата на щаба, а от кораба вече долиташе воят на стартиращите помпи. Отлитането беше въпрос на минути. Джейсън се отправи към пириеца, като се мъчеше да влачи краката си колкото се може по-бързо, и успя да го пресрещне насред пътя.

— Идвам с вас, Кърк. Дължите ми поне това, задето ги открих.

Пириецът се поколеба, тъй като не остана особено възхитен от намерението му:

— Това е бойна акция. Няма място за наблюдатели, а и допълнителният товар… Пък и е твърде късно да ни спреш, Джейсън, знаеш това.

— Вие, пирийците, сте най-лошите лъжци във вселената — отвърна му Джейсън. — И на двамата ни е известно, че корабът може да лети и с десетократно по-тежък товар. Сега ще ми разрешиш ли да дойда, или ще ми забраниш, без да имаш каквито и да било основания за това?

— Качвай се. Но не се пречкай, че може и да те прегазят.

Този път полетът бе много по-кратък, тъй като имаха точно определена цел. Мета издигна кораба в стратосферата, описвайки висока балистична крива, която свършваше при островите. Кърк зае мястото на втория пилот, а Джейсън седна зад тях така, че да може да наблюдава екраните. Десантчиците, двайсет и пет доброволци, се намираха в товарния отсек под тях заедно с оръжията. Всички екрани в кораба бяха включени отпред. Тримата наблюдаваха появата на островите, видяха как изображението им се уголеми и след това изчезна зад пламъците на спирачните ракети. Като маневрираше предпазливо, Мета приземи кораба върху една плоска скала в близост до входа на пещерата.

Сега вече Джейсън беше подготвен за стихията от духовна ненавист — но пак изпита болка. Артилеристите се смееха и весело убиваха всяко животно, което се приближеше до кораба. Въпреки че вече имаше хиляди жертви, броят на новопристигащите не намаляваше.

— Кому е нужно всичко това? — попита Джейсън. — Да подлагате тези зверове на такава сеч си е живо убийство, касапница.

— Ами, самоотбрана — отвърна му Кърк. — Те ни атакуват и загиват. Нима има нещо по-просто? А сега си затваряй устата, че ще те изхвърля при тях.

Канонадата продължи около половин час и после започна да утихва. Все още ги атакуваха отделни животни, но масираните нападения като че ли бяха приключили. Кърк нареди по вътрешния телефон: