Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 79

Корабът се вдигна плавно и набра височина, а след това пое кръгов курс. Направиха пет обиколки на града и едва тогава Джейсън поклати глава.

— Апаратът работи прецизно, но улавя прекалено много шумове от околността. Отдалечи се на трийсет километра от града и започни нова обиколка.

Този път резултатите бяха по-добри. Откъм града идваше мощен сигнал, който не се отклоняваше повече от един градус по скалата. При положение че антената се намираше под прав ъгъл спрямо посоката на полета, сигналът бе сравнително постоянен. Мета завъртя кораба около оста му, тъй че спасителната лодка на Джейсън се оказа право отдолу.

— Сега е добре — каза той. — Задръж курса и не давай на носа да се отклонява.

Джейсън внимателно отбеляза първоначалното положение на приемащата антена върху циферблата на кръга за настройване и я завъртя на 180°. Докато корабът продължаваше обиколката си, той бавно търсеше насочени към града сигнали. Откри един едва след като вече бяха на средата на курса.

Това наистина бе нов сигнал — тесен, но силен. За по-голяма сигурност Джейсън изчака корабът да направи още две обиколки, като всеки път отбелязваше посоката върху жирокомпаса. Те съвпадаха. При третата обиколка той се свърза с Мета:

— Приготви се за пълен десен завой или както е там по вашему. Струва ми се, че се ориентирах. Готово… давай сега.

Завиха бавно и Джейсън нито за миг не изгуби сигнала. Успя да го задържи докрай, въпреки моментните му колебания. Когато компасът се успокои, Мета включи на по-голяма мощност.

Взеха курс към коренните обитатели на Пиръс. Цял час пътуваха с най-високата скорост, която им позволяваха конкретните атмосферни условия, без да забележат някаква промяна. Мета заропта, но Джейсън държеше да се запази този курс. Сигналът не трепваше нито за миг и постепенно се усилваше. Те прелетяха над веригата от вулкани, която очертаваше бреговите граници на континента, и корабът им се разтресе над огнените стихии. След като оставиха сушата зад себе си и се озоваха над водата, Скоп замърмори заедно с Мета. Непрестанно въртеше оръдейния мерник, но толкова далеч от брега почти нямаше по какво да се стреля.

Когато на хоризонта се появиха острови, кривата на сигнала започна да пада.

— Сега намали — извика Джейсън. — Май нашият източник се намира ей на онези острови отсреща!

Някога тук имало континент, който се носел над втечнените недра на Пиръс. Но налягането се променило, големи части от сушата се преместили и континентът потънал в океана. И на гъмжащата от живот земна повърхност сега не бе останало нищо освен този низ от острови, които навремето са били върхове на най-високата планинска верига. Тези острови, чиито отвесни склонове се издигаха направо от водата, бяха подслонили последните обитатели на изчезналия континент — откъснатите от корена си потомци на победители от безброй свирепи битки. Тук живееха най-старите обитатели на Пиръс.

— Слез по-ниско — сигнализира Джейсън. — Към онзи голям връх. Сигналите май идват оттам.