Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 78

Хари Харисън

21.

— Само гледай да изпуснеш този уред и Кърк непременно ще ти откъсне и двете ръце — каза Джейсън. — Той сигурно си седи отсреща и безкрайно съжалява, че си е позволил да се поведе по акъла ми.

Скоп проклинаше под тежестта на масивния псионен детектор, докато го подаваше нагоре към Мета, която чакаше при отворения люк на кораба. Джейсън надзираваше товаренето и застрелваше всички зверчета наоколо, които идваха на разузнаване. Тази сутрин преобладаваха рогатите дяволи и той вече бе ликвидирал четири от тях. На борда се качи последен и затвори люка след себе си.

— Къде ще го инсталираш? — попита Мета.

— Ти кажи — отвърна й Джейсън. — За антената ми трябва такова място, че пред кълбото да няма плътен метал, който да пречи на сигнала. Ще се задоволя с тънка пластмаса или в най-лошия случай мога да я монтирам извън корпуса с помощта на дистанционно управление.

— Май ще ти се наложи — каза тя. — Корпусът е едно компактно цяло. Външното разузнаване извършваме посредством екран и разни уреди. Мисля, че не… чакай… има едно място, което може да стане.

И тя го заведе при някаква издатина в корпуса, където се намираше една от аварийните ракети. Влязоха през люка, а след тях, понесъл с усилие апарата, се вмъкна и Скоп.

— Тези ракети са полускрити в кораба — обясни Мета. — Имат прозрачни предни люкове, покрити с плъзгащи се екрани, които се вдигат автоматично при изстрелване.

— А сега можем ли да ги вдигнем?

— Струва ми се, че да. — Тя проследи електрическите вериги за изстрелване до един комутатор и вдигна капака. След това ръчно включи релето за екрана и тежките плочи се плъзнаха обратно в корпуса. Пред очите им се разкри ясна картина, тъй като по-голямата част от люка се подаваше извън кораба-майка.

— Чудесно — каза Джейсън. — Аз ще се установя тук. А как да разговарям с тебе в кораба?

— Ето оттук. Този предавател е настроен предварително. Не пипай нищо друго… особено този ключ — тя посочи голямата ръчка точно в средата на командното табло. — Аварийно изстрелване. Две секунди след дръпването й ракетата излита. И по стечение на обстоятелствата точно в тази няма гориво.

— За всеки случай никакво пипане — каза Джейсън. — А сега накарай този бабаит да ме включи към мрежата на кораба и аз ще инсталирам това нещо.

Детекторът бе прост, но настройката трябваше да бъде прецизна. Сигналът за чувствителния уред се приемаше от антена във формата на чиния. И от двете страни на входа се забелязваха резки спадове, тъй че посоката можеше да бъде определена съвсем точно. Полученият сигнал се подаваше на усилвател. За разлика от електронните компоненти на първото стъпало, това бе начертано със символи на бяла хартия. Към него водеха внимателно слепени входящи и изходящи проводници.

Когато всичко бе готово и прикрепено на мястото си, Джейсън кимна към образа на Мета на екрана:

— Давай нагоре… и моля те, спокойно. Без специалните ти номера с десетократно притегляне. Обикаляй периметъра съвсем бавно, до второ нареждане.