Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 81

— Най-напред помисли — извика Джейсън след Кърк, който си тръгваше. — Какво лошо има в това да се пробва с преговори или с примирие? А после, ако не излезе нищо, карай както си знаеш.

Кабината се изпълваше и с други пирийци, които се блъскаха да влязат вътре. Стигнал почти до прага, Кърк се извърна отново към Джейсън.

— Ще ти кажа какво му е лошото на примирието. Това е изход само за страхливци, ето какво. Можеш да го предложиш ти, който си от друга планета и нищо по-добро няма да ти дойде на ум. Но наистина ли мислиш, че аз бих допуснал дори за миг такава пораженческа идея в главата си? И когато говоря, говоря не само от свое име, а от името на всички нас тук. Ние нямаме нищо против да се бием и знаем как. Знаем, че ако тази война свърши, ние бихме изградили тук един по-хубав свят. В същото време, ако можем да избираме между продължаване на войната или малодушен мир… ние ще гласуваме за войната. Тя ще свърши единствено когато врагът бъде унищожен докрай.

Пирийците наоколо измърмориха нещо в знак на съгласие и Джейсън трябваше да надвика глъчката:

— Наистина чудесно. Обзалагам се, че дори си въобразяваш, че си оригинален. Но нима не чуваш ликуването зад кулисите? Това са духовете на всички онези негодници, които са дрънкали оръжие и са възхвалявали благородната война. Те дори разпознават и неизменния лозунг: „Ние сме на страната на светлината, а врагът е създание на мрака.“ И, по дяволите, няма значение, че и противниковата страна твърди същото. Ти продължаваш да си служиш със същите онези думи, с които са се убивали хора още в зората на човешкото съществуване. „Малодушен“ мир, прекрасно. Мирът означава да не водиш война, да не се биеш. Нима си малодушен, ако не се биеш? Какво се опитваш да скриеш с това семантично объркване? Истинските си подбуди ли? Не мога да те виня, ако се срамуваш от тях… и аз бих се срамувал. Защо просто не се изправиш и да кажеш, че продължаваш войната, тъй като обичаш да убиваш? Ти и твоите убийци изпитвате удоволствие, като гледате как другите умират, и затова искаш да им доставиш още по-голямо удоволствие!

В настъпилата тишина се усещаше безмълвното напрежение. Всички чакаха отговора на Кърк. Лицето му бе побеляло от едва сдържан гняв.

— Прав си, Джейсън. Ние обичаме да убиваме. И ще убиваме. Всичко на тази планета, което се е било срещу нас, ще умре. Ние с голямо удоволствие ще се заемем с това.

Той се обърна и излезе, но тежките му думи още витаеха из въздуха. Останалите се разприказваха развълнувано и го последваха. Изтощен и победен, Джейсън отново се отпусна на креслото.

Когато вдигна поглед, всички си бяха отишли — всички освен Мета. На лицето й бе изписано същото кръвожадно въодушевление, както у останалите, но то бързо се стопи, щом тя погледна Джейсън.

— Да кажеш нещо, Мета? — заяде я той. — Някакви съмнения? И ти ли мислиш, че унищожението е единственият начин да се прекрати тази война?