Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 58

— За какво ми е дотрябвал огън. Ето ти я, дръж си я.

— Почакай една секунда. Това не е всичко. Ето какво излиза, щом натиснеш скъпоценния камък в центъра — настояваше Джейсън и на дланта му се търкулна черна, голяма колкото нокът топчица. — Граната, направена от чист улранит. Само я стисни здраво и хвърляй. След три секунди ще се взриви с такава сила, че цялата тази сграда ще рухне на парчета.

Сега вече Кранон посегна към кутийката почти с усмивка. Разрушителните и сеещи смърт оръжия бяха като бонбони за пирийците. Той отново я заразглежда и Джейсън направи предложението си:

— Кутийката и бомбата са твои, ако смениш датата на следващата си доставка за утре и… ми позволиш да те придружа.

— Бъди тук в 05:00 — отвърна му Кранон. — Тръгваме рано.

15.

Камионът стигна с боботене до портала на периметъра и спря. Кранон махна на часовите през предното стъкло и след това го покри с метален капак. Порталът се разтвори и камионът, който всъщност представляваше огромен бронетранспортьор, бавно потегли напред. Пред тях имаше втори портал, който се вдигна едва след като първият се затвори. В този миг Джейсън надникна през перископа на втория шофьор. Автоматични огнехвъргачки откриха огън през изхода и го прекратиха едва когато камионът стигна до тях. Отвъд портала се простираше опустошен от пламъците пояс, а от отсрещната му страна започваше джунглата. Джейсън неволно се сви отново на седалката си.

Тук изобилстваше от растения и животни, от които Джейсън бе виждал само единични екземпляри. Трънливи клонаци и пълзящи стъбла се преплитаха и образуваха плътен килим, който гъмжеше от диви зверове. Посрещна ги залп от звуци, удари и дращене по бронята. Кранон се разсмя, щракна ключа и по външната решетка потече ток. Дращенето постепенно замря, тъй като зверовете един по един затваряха електрическата верига на каросерията.

През джунглата напредваха мъчително бавно, на съвсем ниски предавки. Кранон бе скрил лице в маската на перископа и безмълвно се бореше с лостовете за управление. С всяка измината миля придвижването като че ставаше все по-леко, докато изведнъж пириецът махна перископа и вдигна бронята от стъклото. Джунглата все още беше гъста и заплашителна, но вече нямаше нищо общо с участъка непосредствено до периметъра. Излизаше, че повечето смъртоносни сили на Пиръс бяха съсредоточени единствено около селището. „Защо?“, запита се Джейсън. „Откъде се е взела тази дълбока, целенасочена планетарна ненавист?“

Моторите замряха и Кранон се изправи и се протегна:

— Пристигнахме. Давай да разтоварваме.

Камионът бе спрял на гола скала — заоблена издатина, която стърчеше насред джунглата и бе твърде гладка и стръмна, за да може да задържи някаква растителност. Кранон отвори капаците на каросерията и двамата започнаха да свалят кутии и щайги. Когато свършиха, Джейсън се отпусна изтощено върху купчината.

— Качвай се! Тръгваме! — заповяда му Кранон.

— Тръгваш ти, а аз оставам тук!

— Качвай се на камиона или ще те убия! — изгледа го студено Кранон. — Тук не остава никой. Най-напред сам няма да преживееш и час. По-лошото обаче е, че груберите ще те хванат. Веднага ще те убият, разбира се, но не в това е работата. Ти имаш такова въоръжение, което в никакъв случай не бива да им попада в ръцете. Да не би да искаш да видиш пистолет в ръцете на някой грубер?