Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 59

Пириецът си говореше, а Джейсън трескаво мислеше какво да предприеме. Надяваше се, че умът на Кранон работи толкова бавно, колкото и рефлексите му.

Джейсън отправи очи към дърветата и плъзна поглед по дебелите клони. Въпреки че Кранон продължаваше да говори, подсъзнанието му машинално регистрира изостреното внимание на Джейсън. А когато Джейсън разтвори широко очи и сграбчи пистолета си, Кранон вече също държеше своя и гледаше натам.

— Ей там… на върха! — извика Джейсън и стреля по преплетените клони. Стреля и Кранон. В същия миг Джейсън се хвърли назад, сви се на топка и се затъркаля по склона. Изстрелите заглушиха шума от движенията му и притеглянето го смъкна надолу, към гъстия листак, още преди Кранон да се е обърнал. Пречупените клони го шибаха, но пък забавиха падането му. Спря да се търкаля едва когато се озова в непроходимия гъсталак. Изстрелите на Кранон закъсняха и вече не можеха да го уцелят.

Джейсън лежеше уморен и изранен и слушаше как пириецът го проклина. Той крачеше тежко по скалата, от време на време стреляше, но не се осмеляваше да навлезе в гората. Най-накрая се отказа и се върна при камиона. Моторът заработи отново, веригите задрънчаха и застъргаха надолу по скалата и се скриха в джунглата. Боботенето постепенно се превърна в приглушен тътен и трясък и накрая всичко утихна.

Джейсън бе останал съвсем сам.

До този момент едва ли бе съзнавал на каква точно самота се обричаше. Наоколо витаеше единствено смъртта, а камионът отдавна бе изчезнал от погледа му. Наложи се да потисне непреодолимото си желание да се втурне след него. Стореното — сторено.

Поемаше огромен риск, но това беше единственият начин да се свърже с груберите. Вярно, бяха диваци, но бяха и потомци на хора. А и не бяха изпаднали дотам, че да прекратят разменната си търговия с цивилизованите пирийци. Той трябваше да се свърже с тях, да се сприятелят. Да узнае как са успели да оживеят в тази лудница.

Ако съществуваше някакъв друг начин за разрешаване на проблема, Джейсън непременно би опитал — ролята на герой-мъченик не му се нравеше особено. Но Кърк и определеният срок го бяха принудили да заложи на тази карта. Връзката трябваше да се осъществи бързо и този бе единственият начин.

Нямаше никаква представа нито къде се намират диваците, нито пък кога ще пристигнат. Щом горите не бяха толкова смъртоносни, той можеше да се скрие във вътрешността им и да изчака подходящ момент за среща с диваците. Защото, ако го намереха сред стоката, можеха с типичния си на пирийци рефлекс да го намушкат на място.

Пристъпвайки уморено, Джейсън се озова в началото на гората. На един клон нещо помръдна, но докато той приближи, изчезна. Растенията около едно дебелостволо дърво не изглеждаха отровни и той се отпусна зад него. Погледът му не попадаше на нищо смъртноопасно и това го учудваше. Облегна се на грапавата кора и остави тялото си да отдъхне.