Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 60

Върху главата му се стовари нещо меко и взе да го души. Около него се обви стоманен обръч. Колкото повече се противеше, толкова по-здраво се затягаше обръчът, докато кръвта му заблъска лудо в ушите, а дробовете изнемогваха за въздух.

Притискането отслабна едва когато тялото му се отпусна безжизнено на земята. Първоначалната му паника понамаля, щом усети, че нападателят му не е животно. Не знаеше нищо за груберите, но те все пак бяха човешки същества и това му даваше известен шанс.

Ръцете и краката му бяха завързани, а кобурът — избит изпод лакътя му. Без него Джейсън се чувстваше някак разголен. Мощните ръце го сграбчиха повторно, подхвърлиха го във въздуха и той се захлупи върху нещо топло и меко. Отново го обзе страх, тъй като това бе някакво огромно животно. А всички пирийски животни бяха смъртноопасни.

Когато животното под него го понесе, паниката му отстъпи място на непрекъснато растящо въодушевление. Груберите бяха успели да постигнат някакъв род примирие най-малкото с един животински вид. Трябваше да разбере как е станало това. Ако можеше да се добере до тази тайна… и да я отнесе в града… усилията и мъките му нямаше да бъдат напразни. Дори и смъртта на Уелф не би била напразна, ако можеше някак си да забави или прекрати вековната война.

Отначало здраво завързаните ръце на Джейсън го боляха ужасно, но постепенно той престана да ги чувства, защото кръвообращението не стигаше вече до тях. Струваше му се, че цяла вечност се друса върху гърба на животното, тъй като нямаше никаква представа за времето. Първо прогизна от дъжда, после слънцето отново се появи и от дрехите му се заиздига пара.

Най-сетне ездата свърши. Издърпаха го от гърба на животното и го хвърлиха на земята. Разхлабиха примката около ръцете му и те се отпуснаха свободно до тялото му. Възвръщащото се кръвообращение отново го потопи в болка, но той се помъчи да се раздвижи. Когато ръцете най-сетне взеха да му се подчиняват, Джейсън ги вдигна към лицето си и махна покривалото, което беше торба от дебела козина. Докато жадно вдишваше чистия въздух, го ослепи светлина.

Заозърта се наоколо, премигайки. Лежеше на гол, дъсчен под, а блясъкът на залязващото слънце стигаше до него през входа на помещението, което беше без врата.

Навън имаше разорана нива. която се простираше покрай един хълм чак до джунглата. А в самата колиба бе твърде тъмно, за да се види нещо.

На прага имаше нещо, което спираше светлината — някаква висока фигура с очертания на животно. Джейсън погледна повторно натам и различи дългокос човек с гъста брада. Беше облечен в кожи, дори и краката му бяха обвити с кожени гети. С едната си ръка галеше окачената на кръста му брадва и не изпускаше пленника от поглед.

— Кой си? К’во искаш? — попита внезапно брадатият.

Джейсън внимателно подбираше думите си и се чудеше дали дивакът не се хваща за оръжието толкова често, колкото и градските жители.