Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 57

— Груберите са предатели… и толкоз. Предатели на човешкия род и би трябвало да се изтребят до крак. Живеят в джунглата. И само какво правят с животните…

— Искаш да кажеш, че са хора… пирийци като тебе? — пресече го Джейсън.

— Съвсем не като мене, господинчо! И гледай да не повториш грешката си, ако ти е мил животът. Може и да съм задрямал веднъж на поста си и сега да се мъча с тази работа. Но това не значи, че ми харесва или пък че те ми харесват. Те са гадни, наистина са гадни и ако не бяха храните, с които ни снабдяват, до един щяха да са мъртви още утре. В такава изтребителна акция бих участвал на драго сърце.

— Ако те ви снабдяват с храна, значи и вие им давате нещо в замяна.

— Търговски стоки, мъниста, ножове, както обикновено. Отделът по снабдяването ги изпраща в кашони и аз поемам пратката.

— По какъв начин?

— С брониран камион до уреченото място. След това отново се връщам там да прибера храната, която са ни оставили в замяна.

— Може ли да те придружа при следващата пратка?

При този въпрос Кранон смръщи вежди за минута:

— Ами защо не, ако чак до такава степен си загубил ума си. Можеш да ми помогнеш при товаренето. Вече са прибрали едната реколта, но още не са започнали със следващата, тъй че курсът няма да стане преди осем дни…

— Но това е след отлитането на кораба… ще бъде твърде късно. Не можеш ли да тръгнеш по-рано?

— Не ме занимавай с проблемите си, господинчо — измърмори Кранон и се изправи. — Ще тръгна, когато кажа, и няма да сменям датата заради теб.

Джейсън си даде сметка, че едва ли ще научи нещо повече от събеседника си още при първата среща. Запъти се към вратата, но пак се извърна:

— Само още един въпрос. Как въобще изглеждат тези диваци… груберите?

— Откъде да знам — отсече Кранон. — Връзките ми с тях са търговски. А не любовни. Ако ми се мерне някой, ще го застрелям на място. — При тези думи той сви пръсти, в ръката му се появи пистолет и после отново се скри. Джейсън се измъкна безшумно.

Опъна се на леглото, отпусна изнуреното си от притеглянето тяло и си заблъска главата как да накара Кранон да промени датата на доставката. Неговите милиони кредити не струваха нищо на тази планета, където не съществуваше парична единица. Ако този човек не можеше да бъде убеден, значи трябваше да бъде подкупен. Но с какво? Погледът му попадна на гардероба, където все още висяха чуждоземните му дрехи, и изведнъж му хрумна нещо.

Едва на другата сутрин обаче успя да се върне в склада за храни — още с един ден се бе приближил до крайния срок. Влезе при Кранон, но той не го удостои дори с поглед.

— Искаш ли това? — И Джейсън подаде на прокудения от своите пириец плоска златна кутийка, инкрустирана с един-единствен огромен диамант. Кранон изсумтя и започна да я върти из ръцете си.

— Играчка. Става ли за нещо?

— Ами, когато натиснеш това копче, излиза огънче.

През една дупка в горната част се появи пламък. Кранон посегна да му я върне.