Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 56

В отговор тя тропна с крак и Джейсън се пое дъх и рискува:

— Какво значи „грубер“?

Мета дълго стоя безмълвно и неподвижно. Най-сетне го изгледа с отвращение:

— Как пък винаги избираш най-гнусните теми?

— Може и да е така, но това не е отговор на въпроса ми.

— Това е… ами, нещо, за което хората не разговарят.

— Аз пък разговарям — увери я той.

— Е, добре де, но не и аз. Най-отвратителното нещо на света е — това е всичко, което мога да ти кажа. Говори с Кранон, но не и с мене…

Докато говореше, тя го хвана за лакътя и почти го завлече до антрето. Вратата се хлопна зад гърба му и той измърмори под носа си: „Борец в женски образ“. Но ядът му се изпари, като разбра, че тя неволно му е подсказала какво да прави по-нататък. Следващата стъпка бе да узнае кой е или какво представлява Кранон.

В картотеката на центъра за разпределение на задачите имаше човек на име Кранон и се посочваше номерът на смяната му и местоработата му. Тя бе наблизо и Джейсън се запъти натам. Озова се пред голяма, кубовидна сграда без прозорци и с надпис „Хранителни стоки“ над всеки един от херметически затворените входове. Той влезе в един по-малък коридор, който представляваше серия от автоматизирани камери, и там премина през свръхзвукова, ултравиолетова и антибиотична обработка, през въртящи се четки и приключи с три последни изплаквания. След всичко това бе допуснат в централната част, по-мокър, но много по-чист. Там хора и роботи трупаха щайги една върху друга и Джейсън попита за Кранон един от работниците. Човекът го изгледа ледено от глава до пети, изплю се върху обувките си и едва тогава му отговори.

Кранон работеше съвсем сам на голяма складова площадка. Беше едър човек, облечен с кърпени работни дрехи и с невероятно мрачно изражение. При влизането на Джейсън престана да вдига балите и седна на най-близката от тях. Нещастието бе набраздило лицето му с бръчки, които като че ли се врязаха още по-дълбоко, докато Джейсън му обясняваше какво търси. И той се отегчи от приказките за древната история на Пиръс и неприкрито се прозя. Когато Джейсън свърши, Кранон се прозя отново и дори не си направи труда да му отговори. Джейсън почака малко и пробва наново:

— Попитах дали имаш някакви стари книги, документи, архиви или нещо от този род?

— Май наистина си избрал да безпокоиш най-подходящия човек, пришълецо — бе краткият му отговор. — След разговора си с мене ще имаш само неприятности.

— Защо така?

— Защо ли? — За първи път го обзе някакво оживление, което потисна мъката му. — Ще ти кажа защо! Веднъж направих грешка, само веднъж, и получих доживотна присъда. Доживотна — как ти се струва? Сам, съвсем сам през цялото време. Да ми заповядват могат дори груберите.

— Грубери? Какви са тези грубери? — овладя се Джейсън и прикри въодушевлението си.

Кранон се сепна от чудовищния въпрос — изглеждаше невъзможно да има някой, който никога да не е чувал за груберите. Изведнъж разбра, че си е хванал слушател, на когото да разкаже за бедите си, и помръкналото му лице се озари от щастие.