Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 55

Отрицателен отговор.

Резултат — отрицателен. На всеки въпрос Поли отговаряше с поклащане на глава и много скоро старецът се раздразни и посочи работата, която го чакаше.

— Да, знам, че имаш работа — отвърна му Джейсън. — Но това е важно.

Поли поклати сърдито глава и посегна да изключи слуховия си апарат. Джейсън се мъчеше да налучка някой въпрос, на който би могъл да получи положителен отговор. Нещо му се въртеше из главата, някаква дума, която бе чул и бе набелязал да изясни в по-подходящ момент. Нещо, казано от Кърк…

— Ама, разбира се! — Ето я най-сетне — на върха на езика му е. — Една секунда, Поли, още само един въпрос. Какво е това „грубер“? Виждал ли си някога такова нещо, знаеш ли с какво се занимават или пък къде могат да се намерят?

Но словоизлиянията му бяха прекъснати от Поли, който се завъртя шеметно и го фрасна по лицето с лакътя на здравата си ръка. Макар и сакат, старецът едва не счупи с удара челюстта му и Джейсън се затъркаля по пода. Въпреки че погледът му се размъти, той все пак успя да види как Поли куцука към него с разкривено от гняв лице или поне с това, което бе останало от лицето му, и чу как от премазаното му гърло излиза дрезгаво клокочене.

Нямаше време за дипломация. Джейсън се втурна към херметически затворената врата, влачейки тежките си като олово крака с максималната бързина, която му позволяваше огромното притегляне. В ръкопашен бой той нямаше никакви шансове с пирийците, колкото и да бяха млади, малки, стари или сакати. Разтвори с един замах вратата, излезе и я трясна под носа на Поли.

Дъждът навън бе преминал в сняг и Джейсън закрачи тежко и унило през кишата, като разтриваше ударената си челюст и разсъждаваше над единствения факт, който притежаваше. Грубер — това несъмнено бе ключ, но за какво? И от кого да се осмели да поиска повече сведения? Най-добре да беше разговарял с Кърк, но това вече бе невъзможно. Като евентуален източник оставаше единствено Мета. Веднага му се прииска да я види, но изведнъж го обзе страхотно изтощение. С последни сили се добра отново до училищните сгради.

На другата сутрин хапна и излезе рано. Оставаше му само една седмица. Невъзможно му бе да се движи бързо и той ругаеше, докато дотътри двойно по-тежкото си тяло до центъра за разпределяне на задачите. Мета беше на нощно дежурство на периметъра и скоро трябваше да се върне в стаята си. Джейсън влезе вътре и тя го завари изтегнат върху леглото й.

— Разкарай се! — заповяда му Мета с глух глас. — Или искаш аз да те изхвърля?

— Търпение, моля — отвърна той и се надигна. — Просто си почивам, докато си дойдеш. Имам един-единствен въпрос и ако ми отговориш, ще си отида и ще престана да те безпокоя.

— Казвай! — рече тя, потропвайки нетърпеливо с крак. Но в гласа й се прокрадваше и известно любопитство. Джейсън внимателно обмисли думите си, преди да заговори отново:

— Постарай се само да не ме застреляш. Знаеш, че съм чужденец с голяма уста, и си ме чувала да изричам някои ужасни неща, без да стреляш по мене. Сега става въпрос за същото. Би ли демонстрирала превъзходството си над останалите обитатели на галактиката, като си овладееш нервите и не ме разложиш на съставните ми атоми?