Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 54

Единствената нова мутация, все още неовладяна от обичайните предпазни способи, бе тъмносив гущер, който плюеше нервнопаралитична отрова с убийствена точност. Ако слюнката попаднеше направо върху кожата, смъртта настъпваше мигновено. Гущерите трябваше да се забелязват отдалеч и да се застрелват още преди да приближат. След едночасова стрелба по гущери в тренажора Джейсън усвои точната процедура.

После той излезе тихо и незабелязано от херметическите сгради. Затътри се уморено по прашните улици и с помощта на картата се добра до най-близката казарма. Тишината на горещия следобед се нарушаваше единствено от далечния тътен, както и от някой случаен изстрел, даден от пистолета му.

Вътре, зад дебелите стени на казармената сграда, бе хладно и той се строполи на една пейка, докато му мине потта и сърцето му спре да бие като лудо. После влезе в най-близката зала за отдих, откъдето смяташе да се заеме с проучването си.

То приключи още преди да е започнало. Нито един пириец не притежаваше старинни предмети и всички се чудеха на странната му приумица. След двадесетия отрицателен отговор Джейсън бе готов да се признае за победен по тази точка от разследването. Да се намерят стари документи у пириец бе все едно войник да пази в раницата си писма от дядо си.

Оставаше му една единствена възможност — преданията. Джейсън продължи да разпитва, но отново претърпя неуспех. За пирийците играта бе изгубила своята привлекателност и те започваха да роптаят. Джейсън спря, докато все още бе невредим. Интендантът му поднесе ядене с вкус на пластмасово лепило и дървесна каша. Той го изгълта набързо и потъна в размисъл пред празния поднос, като се мъчеше да не си признава, че отново е ударил на камък. Кой можеше да му даде отговорите? Всичките му събеседници бяха толкова млади. Те нито се интересуваха, нито пък имаха необходимото търпение, за да разказват разни истории. Това си бе старческо занимание — а на Пиръс старци нямаше.

Известно му бе само едно изключение — библиотекарят Поли. Защо не. Човек, който работи с документи и книги, сигурно би проявил интерес и към по-стари издания. И дори можеше да си спомни, че е чел някои от тях, които вече са унищожени. Следата не биваше да се пренебрегва, колкото и да беше незначителна.

Преходът до библиотеката почти го довърши. В проливния дъжд се спъваше на всяка крачка, а дрезгавината му пречеше да види какво излиза насреща му. Една костенурка меч го наближи дотолкова, та чак му откъсна парче месо, преди да успее да я застреля на място. От противоотровата му се зави свят и той загуби малко кръв, преди да превърже раната си. До библиотеката стигна изтощен и ядосан.

Поли се трудеше над вътрешната част на една от каталожните машини. Джейсън трябваше да го потупа по рамото, за да привлече вниманието му. Осакатеният и прегърбен пириец включи слуховия си апарат и спокойно зачака Джейсън да заговори.

— Имаш ли някакви стари документи или писма, които да си запазил за лично ползване?

Поклащане на главата — не.

— Ами предания… нали разбираш, за велики неща, които са станали в миналото и някой ти ги е разказвал, когато си бил малък?