Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 53

Дъждът плющеше по дебелите прозорци над главата му, внезапно озарени от пробляснала светкавица. Невидимите вулкани бяха отново в действие, тъй като подът вибрираше от тътена им в недрата на земята.

Върху Джейсън тежко падна сянката на поражението. Раменете му се превиха още повече под тежестта на сумрачния ден и той съвсем помръкна.

14.

Джейсън прекара един тягостен ден в леглото си, като броеше нитовете и се насилваше да приеме поражението. Заповедта на Кърк да не напуска херметическите сгради му връзваше изцяло ръцете. Чувстваше, че е близо до отговора… но никога нямаше да стигне до него.

Обаче един ден поражение му стигаше. Поведението на Кърк бе изцяло предизвикано от емоции и лишено от всякаква логика. Това предположение непрекъснато се въртеше из главата на Джейсън и той не можеше безкрайно да го отхвърля. Още в младежките си години се бе научил да не се доверява на подчинени на емоции разсъждения. В никакъв случай не можеше да се съгласи с Кърк — което означаваше, че трябва да използва оставащите десет дни, за да разреши проблема. Дори да се наложи и да не се подчини на Кърк.

Той грабна бележника си с нов прилив на ентусиазъм. Първите източници на информация вече бяха изчерпани, но непременно имаше още. Като дъвчеше писеца си и мислеше усилено, той бавно изработи списък на други възможности. Записваше всяко хрумване, колкото и налудничаво да му изглеждаше то. Когато листът се изпълни, той изтри най-смелите и най-невероятните предложения — като например справките с чуждоземни исторически летописи. Проблемът си беше пирийски и ако въобще можеше да се разреши, то това трябваше да стане на тази планета.

Списъкът бе сведен до две алтернативи. Или стари документи, бележници или дневници, които могат да се намират у отделни пирийци, или истории, които са се разказвали и са се предавали от поколение на поколение. Първата възможност изглеждаше най-правдоподобна и Джейсън незабавно се спря на нея. Провери внимателно апарата си за първа помощ и се запъти към Бруко.

— Какво ново и ужасно по света, докато ме нямаше? — попита той.

— В никакъв случай не можеш да излезеш — свирено го изгледа Бруко. — Кърк ти е забранил.

— Да не би да те е назначил да ме пазиш и да следиш дали се подчинявам? — Гласът на Джейсън бе спокоен и студен.

Бруко потърка брадичката си и смръщи замислено вежди. Помълча малко и сви рамене:

— Не, не те пазя… нито пък имам такова желание. Доколкото знам, цялата работа засяга тебе и Кърк, така че няма защо да се намесва и трети човек. Излез, когато пожелаеш. И дано се претрепеш някъде на спокойствие, та веднъж завинаги да приключат неприятностите, които създаваш.

— Аз също храня само най-добри чувства към теб — отвърна Джейсън. — А сега ме инструктирай за дивата природа.