Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 36

След като потисна яда си, Кърк отново бе в състояние да се владее.

— Не е ли чудно, че именно ти говориш такива неща? — заразсъждава той с присвити очи. — И през ум не ми е минавало, че един ден ще признаеш нечие чуждо превъзходство. Та нали затова дойде тук? Да докажеш, че струваш колкото коренните жители на Пиръс.

— Едно на нула за тебе — призна Джейсън. — Не мислех, че толкова ми личи. И с радост забелязвам, че мозъкът ти не се състои само от мускули като тялото ти. Да, ще призная, че това бе главната причина за идването ми, плюс любознателността ми.

— Ти си дошъл тук да доказваш, че струваш колкото коренните обитатели на Пиръс? — следваше Кърк нишката на собствените си разсъждения и се чудеше накъде го води тя. — Все пак признаваш, че всяко осемгодишно момче може да стреля по-бързо от теб. Това просто не се връзва с представата ми за тебе. Ако даваш с едната ръка, то непременно взимаш с другата. В какъв смисъл все още изпитваш естественото си превъзходство? — Въпреки лекотата, с която бе зададен въпросът, зад него напираше огромното му напрежение.

Джейсън мисли дълго, преди да отговори, и накрая рече:

— Ще ти кажа. Но не ми чупи врата. Залагам на способността на цивилизования ти мозък да контролира рефлексите ти. Защото трябва да говоря за неща, които са пълно табу на Пиръс. В очите на хората ти аз съм слабак, защото идвам от другаде. Разбери обаче, че в това е и силата ми. Мога да виждам неща, които навикът скрива от погледа ви. Нещо като старата приказка, дето не можеш да видиш гората, защото ти пречат дърветата.

Кърк кимна в знак на съгласие и Джейсън продължи:

— Ако си послужа с аналогията и по-нататък — аз слязох от кораба и отначало виждах само гората. За мене някои факти са очевидни. Струва ми се, че и вие ги знаете, само че внимателно ги потискате в мислите си. За вас това са скрити мисли, изцяло табу. Възнамерявам да ти разкрия най-съществената от тези тайни мисли и се надявам, че ще съумееш да се овладееш и няма да ме убиеш.

Огромните ръце на Кърк стиснаха здраво страничните облегалки на креслото и това бе единственото, по което се разбра, че е чул. Джейсън говореше тихо, но думите му проникваха гладко и лесно като острие, което се забива в мозъка.

— Според мен човешките същества губят битката на Пиръс. След стотици години колонизиране това е единственият град на планетата… и половината е в развалини. Като че ли едно време населението му е било по-многобройно. Тази каскада, която извършихме, за да се сдобием с товара бойни материали, си беше жива каскада. Можеше и нищо да не излезе. И в такъв случай какво би станало с града? Вие се движите по ронливия ръб на един вулкан и не си го признавате.