Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 34

Гриф просто се ококори и свъси вежди. Очевидно чуваше тази дума за първи път. После продължиха по пътя си, като момчето изчакваше мудно пристъпващия Джейсън. За половин час видяха всичко, което той искаше.

— Гриф, този ваш град май съвсем го е закъсал. Надявам се другаде да са в по-добро състояние.

— Не разбирам думите ви. Но други градове няма. Само няколко миньорски лагера, които не могат да се разположат вътре в периметъра. Няма никакви други градове.

Джейсън се зачуди. Винаги си бе представял планетата с повече от един град. Изведнъж му стана ясно, че в знанията му за Пиръс има доста пропуски. Откакто бяха кацнали, всичките му усилия се поглъщаха от подготовката за оцеляване. Искаше му се да поразпита за това-онова — но не намусения си осемгодишен телохранител, а някой друг. Имаше един човек, който можеше да отговори на въпросите му.

— Познаваш ли Кърк? — попита той момчето. — Очевидно той е вашият посланик на толкова места, но фамилията му…

— Разбира се, всички познаваме Кърк. Той обаче си има работа, не бива да ходиш при него.

— Може да си пазач на тялото ми — закани му се с пръст Джейсън. — Но не и на душата ми. Какво ще кажеш да идеш да си постреляш по чудовищата, а?

Неочаквано разразилата се буря с парчета град колкото юмрук ги накара да потърсят подслон. След това Гриф неохотно го поведе към една от по-големите сгради в центъра. Тук имаше повече хора и някои от тях дори прекъснаха за миг работата си, за да го удостоят с поглед. Джейсън с мъка се изкачи до втория етаж, където спряха пред врата с надпис „Координация и снабдяване“.

— Кърк вътре ли е? — попита Джейсън.

— Разбира се — отвърна момчето. — Той отговаря за всичко това.

— Добре. А сега пийни нещо студено, изяж си обеда или там нещо друго и ела да се срещнем отново тук след няколко часа. Мисля, че Кърк може да ме наглежда не по-зле от теб.

Обзето от съмнения, момчето се позабави няколко секунди, но след това си тръгна. Джейсън изтри за пореден път потта си и нахълта през вратата.

Вътре имаше няколко души. Но никой от тях не вдигна поглед към Джейсън, нито пък го попита за целта на посещението му. На Пиръс нямаше нищо случайно. Щом е дошъл тук, значи непременно си има причини. На никого и през ум не му минаваше да се поинтересува какво желае. Свикнал с дребнавата бюрокрация на хиляди светове, Джейсън почака няколко мига, преди да му се изясни всичко. На отсрещната стена в помещението имаше още една врата. Той се довлече до нея и я отвори.

От затрупаното с хартии и папки бюро вдигна поглед самият Кърк.

— Тъкмо се чудех кога ли ще се появиш.

— Много по-рано, ако не ми беше попречил — отвърна му Джейсън и омаломощен се отпусна на един стол. — Най-сетне ми дойде наум, че ако не предприема нещо, може да прекарам остатъка от живота си в кръвожадната ти детска градина. Тъй че ето ме.

— Готов да се завърнеш в „цивилизованите“ светове, след като видя достатъчно от Пиръс.

— Напротив. И взе да ми писва всеки да ми казва да си вървя. Започвам да мисля, че ти и останалите пирийци се мъчите да скриете нещо.