Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 38

— В подкрепа на тази теория има доказателства. Дори и ти ще признаеш, че аз, колкото и да съм непригоден за живота на Пиръс, се оправям доста умело. В цялата пирийска флора и фауна, която съм видял, има една особеност, която важи за всичките й представители. Те не са функционални. Помежду си не си служат с нито едно оръжие от безкрайния си арсенал. Токсините им, изглежда, не оказват влияние върху Пирийските форми на живот. Смъртоносни са единствено когато имат насреща си хомо сапиенс. И именно това е недопустимо от физиологична гледна точка. Не е възможно за триста години, откакто хората са на тази планета, формите на живот да са придобили този вид по естествен път.

— Но това е факт! — изрева Кърк.

— Несъмнено имаш право — отвърна му Джейсън спокойно. — Но ако е факт, това непременно е станало по нечия воля. По какъв начин, нямам представа. Но нещо е накарало пирийската природа да обяви война и аз бих искал да разбера какво е то. Коя е била преобладаващата форма на живот тук, когато са кацнали предците ви?

— Сигурен съм, че такива сведения липсват. Но ти да не би да допускаш, че разумните същества на Пиръс не са единствено от човешки произход? Че има и други същества, които организират планетата да воюва с нас?

— Не аз, а ти го допускаш. Това означава, че започваш да разбираш за какво става въпрос. Нямам представа какво е довело до една такава промяна, но непременно бих искал да узная. И тогава да видим дали всичко не може да се промени по обратен път. Естествено, че не обещавам нищо. Но ще се съгласиш, че си струва да се поразучи това-онова…

Свил едната си ръка в юмрук, Кърк я удряше в дланта на другата и крачеше напред-назад из цялото помещение, а тежките му стъпки разтърсваха сградата. Той воюваше със самия себе си. Нови идеи се бореха със старите схващания. Всичко беше толкова неочаквано и… толкова близко до ума.

Без да иска разрешение, Джейсън си наля малко изстудена вода от шишето и отново се отпусна изтощено на стола. Нещо разкъса предпазната мрежа на отворения прозорец и влетя с бръмчене вътре. Кърк го застреля, без да се извръща, без дори да съзнава действието си.

Решението не закъсня. Настроен за работа на високи обороти, снажния пириец не можеше да не решава бързо. Спря и впери поглед в Джейсън:

— Не че си ме убедил, но ми се струва невъзможно да оборя с готов отговор твоите доводи. За момента ще се наложи да ги приемем за верни и ще действаме от такива позиции. Да видим сега какво възнамеряваш да правиш, какво все пак си в състояние да направиш?

— Първо — започна да отмята на пръсти Джейсън, — необходимо ми е добре защитено място, където да живея и да работя. Тъй че вместо да хвърлям цялата си енергия единствено в борбата за оцеляване, да мога да се посветя малко и на разработката на този замисъл. Второ — искам някой да ми помага и същевременно да ми служи като телохранител. И моля те, нека е с малко по-широк кръг от интереси, отколкото сегашния ми копой. Бих предложил Мета като най-подходяща за тази работа.

— Мета? — изненада се Кърк. — Та тя е пилот-астронавт и оператор на предпазния филтър, каква полза би имало от нея в един такъв план?