Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 35

Предположението му накара Кърк да се усмихне.

— Какво бихме могли да крием? Едва ли има друга планета с такова просто и праволинейно съществуване като нашата.

— Ако това е истина, тогава нали не би имал нищо против да отговориш на няколко преки въпроса за Пиръс?

Кърк понечи да възрази, но се засмя.

— Браво! Явно още не съм разбрал, че с тебе не бива да се спори. Какво те интересува?

Джейсън се помъчи да се настани по-удобно на твърдия стол, но се отказа и попита:

— Колко е населението на планетата ви?

— Около трийсет хиляди — отвърна му Кърк след кратко колебание. — Не е много за планета, която е заселена неотдавна, но причината за това е очевидна.

— Добре, население трийсет хиляди. Ами как стои въпросът с усвояването на нови територии? С учудване установих, че в рамките на защитните си стени, така наречения периметър, този град е единственият на планетата, без да броим миньорските лагери, тъй като те очевидно са просто продължение на града. И тъй според теб усвоените от вас територии тук увеличават ли се, или намаляват в сравнение с миналото?

Кърк вдигна от бюрото парче стоманена тръба, което му служеше за преспапие, започна да го премята в ръце и се замисли. Съсредоточен върху отговора си, той не забелязваше как дебелата стомана се огъва като гума в пръстите му.

— Трудно е да се каже ей така, изведнъж. Навярно съществуват сведения по този въпрос, но и представа нямам къде. Зависи от толкова фактори…

— Да оставим това засега. Имам още един въпрос, който всъщност е по-съществен. Как мислиш, населението на Пиръс не намалява ли непрекъснато, с всяка изминала година?

Изведнъж тръбата полетя към стената и се трясна в нея. В следващия миг с пламнало от гняв лице Кърк се надвесваше над по-дребния Джейсън и протягаше застрашително ръце.

— Да не си посмял да го повториш! — прогърмя гласът му. — Само още веднъж да чуя такова нещо!

Застинал на стола си, Джейсън заговори бавно, внимателно подбирайки всяка една дума. Животът му зависеше от това.

— Не се ядосвай, Кърк! Не исках да те обиждам. На ваша страна съм, помниш ли? С тебе мога да разговарям, тъй като ти познаваш вселената повече от всеки друг пириец, който никога не е напускал тази планета. Свикнал си, че нещата може да се обсъждат. Знаеш, че думите са просто символи. Ние можем да разговаряме и знаем, че не е необходимо да избухваш заради някакви си там думи…

Кърк бавно свали ръце от него и отстъпи. След това се извърна и си наля чаша вода от една бутилка на бюрото. Изпи я, застанал с гръб към Джейсън.

Много малко от потта, която Джейсън изтри от оросеното си чело, се дължеше на топлината в помещението.

— Аз… съжалявам, че избухнах — процеди Кърк и се отпусна тежко на креслото си. — Обикновено не ми се случва. Напоследък съм претоварен, нервите ми сигурно са се изопнали докрай.

Все едно, че не бе чул за какво говори Джейсън.

— На всички ни се случва — каза Джейсън. — Няма да взема да описвам в какво състояние ми бяха нервите, когато се озовах на тази планета. И най-сетне съм принуден да призная, че всичко, което говореше за Пиръс, е истина. Тя е най-отвратителното място в цялата система. И тук няма начин да оцелееш, ако не си кореняк пириец. След подготвителния курс мога да се моткам по малко наоколо, но ми е известно, че нямам никакви шансове като самостоятелна личност. Вероятно знаеш, че имам осемгодишен телохранител. Каква по-ясна представа от това за действителното ми положение тук.