Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 37

Кърк седеше закован в креслото си с напрегнато до краен предел тяло и обляно в пот лице. Беше готов да избухне и при най-лекото предизвикателство. Джейсън се помъчи да намали малко напрежението.

— Съвсем не ми е приятно, че ти говоря всичко това. Правя го, защото съм сигурен, че вече го знаеш. Не можеш да приемеш фактите, тъй като тогава ще трябва да признаеш, че всичките битки и убийства са абсолютно безсмислени. Щом населението непрекъснато намалява, то вашата борба не представлява нищо друго, освен особено кървава форма на самоубийство на расата. Бихте могли да напуснете тази планета, но това би означавало да се признаете за победени. А съм сигурен, че пирийците предпочитат смъртта пред поражението.

Кърк се надигна от креслото си, но и Джейсън се изправи и повиши тон, за да може думите му да стигнат до замъгления от гняв разсъдък на пириеца.

— Опитвам се да ви помогна… разбираш ли? Изтрий лицемерието от съзнанието си, то те унищожава. В момента по-скоро би ме убил, отколкото съзнателно да признаеш, че водиш вече загубена битка. Това не е истинска война, а пагубно лечение на симптомите. Нещо като да режеш един по един изпълнени с ракови клетки пръсти. Единственият резултат може да бъде само пълно поражение. Няма да си позволиш да се осъзнаеш. Затова по-скоро би ме убил, отколкото да ме чуеш да говоря това, за което не бива да се говори.

Кърк вече бе станал и се надвесваше над Джейсън като кула на смъртта, готвеща се да се стовари отгоре му. Задържаше го единствено силата на Джейсъновите думи.

— Трябва да погледнеш към реалността. Нищо друго не виждаш освен една нескончаема война. Трябва да започнеш да разбираш, че можеш да лекуваш самите причини за тази война и да я приключиш веднъж завинаги!

Смисълът на казаното най-сетне проникна до съзнанието на Кърк и го потресе до такава степен, че ядът му изведнъж се изпари. С почти глуповато изражение на лицето той се отпусна отново в креслото:

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? Говориш като тъпите грубери!

Джейсън не попита какво е това грубер, но регистрира името в паметта си.

— Глупости говориш — продължаваше Кърк. — Това е просто един враждебен свят, с който трябва да се борим. Причините представляват видни от само себе си факти на съществуването.

— Не е вярно — настояваше Джейсън. — Размисли за секунда. Когато отсъстваш от планетата известно време, трябва да се подложиш на опреснителен курс. За да разбереш доколко се е влошило положението, докато те е нямало. Ами това е линейна прогресия. Щом положението се влошава, ако се движиш напред към бъдещето, то би трябвало да се подобрява, ако се движиш назад, към миналото. На теория не изглежда зле — въпреки че не знам доколко ще ме подкрепят фактите — да кажеш, че ако отидеш достатъчно далеч в миналото, можеш да стигнеш до момент, в който човечеството и Пиръс не са воювали помежду си.

Кърк не беше повече в състояние да говори, а само седеше и слушаше, докато Джейсън го засипваше с ударите на необоримата логика.