Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 33

— Не че ми е много приятно, но трябва да ти кажа, че едва ли някога ще подобриш равнището на подготовката си. Вирусовите филтри да се подменят всеки ден. Непрекъснато да се проверяват ботушите и металното облекло дали не са скъсани или разпрани. Веднъж на седмица да се подновяват медикаментите в апарата за първа помощ.

— Да си бърша носа и да си обувам галошите. Още нещо? — попита го Джейсън.

Бруко понечи да му отвърне, но се сдържа.

— Нищо, с което вече да не си добре запознат. Бъди нащрек. И… успех. — И той придружи думите си със съкрушително ръкостискане, което дойде съвсем изневиделица. Веднага щом отново взе да усеща ръката си, Джейсън излезе с Гриф през големия люк.

9.

Колкото и да бяха истински, тренажорните камери в никакъв случай не го бяха подготвили за реалностите на Пиръс. Съществена разлика, разбира се, нямаше. Не липсваха нито усещането за отровната трева под краката, нито пък некоординираният полет на летящото жило в мига, преди Гриф да го простреля. Но те почти се губеха във вихъра на бушуващите наоколо стихии.

Поройният дъжд падаше по-скоро като водна пелена, а не на отделни капки. Поривите на вятъра я мятаха насам-натам и току я плисваха право в лицето на Джейсън. Той изтри очи и с мъка различи на хоризонта конусовидните очертания на два вулкана, които бълваха облаци, дим и пламъци. Отраженията от този пъкъл пък обагряха препускащите над главите им облаци със зловеща червенина.

Върху твърдата му шапка издрънча нещо, отскочи и цопна на земята. Той се наведе и вдигна дебела колкото палеца му ледена бучка. Внезапно се изсипа град, който болезнено го заудря по гърба и врата и той бързо-бързо се изправи.

Бурята премина тъй светкавично, както бе започнала. Палещите лъчи на слънцето стопиха ледените парчета и от мократа улица се заизвиваха кълба пара. Джейсън се изпоти под бронираното си облекло. Но още не бяха стигнали до следващата пресечка, когато отново заваля и той се разтрепери от студ.

Гриф пристъпваше до него с тежка, но равномерна крачка, равнодушен и към метеорологичните условия, и към вулканите, които бучаха на хоризонта и разтърсваха земята под краката им. Джейсън се опита да не обръща внимание на неволите си и да върви в крак с момчето.

Преходът се оказа доста потискащ. През дъжда застрашително сивееха масивни, тумбести сгради, повечето от които бяха потънали в развалини. Гриф и Джейсън вървяха по пешеходна пътека в средата на улицата. От двете им страни от време на време преминаваха бронирани камиони. Докато Джейсън се чудеше на този тротоар насред платното, Гриф изведнъж простреля нещо, което връхлетя върху тях от някаква съборетина. Централното местоположение им даваше известно предимство пред нападателите им. Изведнъж Джейсън се почувства много изморен.

— Не ми се вярва на тази планета да има нещо като такси, а? — попита той.