Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 32

— Истината излиза наяве — отвърна Джейсън. — Тъй че дай сега да забравим за това. Не съм дошъл тук да стрелям по роботи заедно с потомството ви. Значи трябва да ми покажеш вратата към улицата. Или може би първо следва тържествено завършване. Речи, раздаване на отличия, саби за почест…

— Нищо подобно — отсече Бруко. — Не ми е ясно как един възрастен човек като тебе може да говори такива глупости през цялото време. Разбира се, че няма нищо от тоя род. Само малко допълнително обучение в камерата, възпроизвеждаща частично външните условия. Тя представлява пространство, свързано с външната среда… всъщност е част от нея, но без да включва най-смъртоносните форми на живот. Макар че някои от тях все пак успяват да се промъкнат вътре от време на време.

— Кога отивам там? — изстреля въпроса си Джейсън.

— Утре сутринта. Първо се наспи добре. Ще имаш нужда.

Завършването все пак се придружаваше от известна церемониалност. Когато на сутринта Джейсън влезе в кабинета на Бруко, пириецът плъзна но масата към него една тежка пачка.

— Това са бойни патрони — каза той. — Сигурен съм, че ще ти потрябват. Би следвало пистолетът ти да бъде винаги зареден.

Двамата стигнаха до масивен люк — единствената заключена врата, която Джейсън бе видял в центъра. Докато Бруко отключваше и дърпаше резетата, към тях докуцука едно осемгодишно момче със сериозно лице и превързан крак.

— Това е Гриф — представи го Бруко. — Отсега нататък, където и да отидеш, няма да се отделя от тебе.

— Личен телохранител ли? — попита Джейсън и сведе поглед към набития малчуган, който му стигаше едва до кръста.

— И така може да се каже — разтвори Бруко вратата. — Влязъл е в схватка с птица трион, тъй че известно време ще е извън строя. Ти сам призна, че никога няма да си равностоен на пирийците, значи ще си доволен да получиш малко закрила.

— Любезността ти е в кръвта, няма що, Бруко — отвърна Джейсън. Наведе се и се здрависа с момчето. Костите пукаха при ръкостискане дори с осемгодишните.

Двамата с Гриф влязоха в камерата и Бруко затръшна зад гърба им вътрешната врата. Тя се затвори херметически и външната врата се отвори веднага автоматично. Гриф даде с пистолета си два изстрела още при открехването й. След като прекрачиха димящия труп на един пирийски звяр, те стъпиха на пирийска земя. „Много символично“, помисли си Джейсън. Обезпокои го и фактът, че не само не се сети да предотврати евентуален достъп отвън, но дори не можа да разпознае звяра по обгорените му останки. Озърна се внимателно, като се надяваше, че следващия път ще успее да стреля пръв.

Надеждите му не се оправдаха. Момчето винаги забелязваше първо малкото животни, които се изпречваха по пътя им. Това продължи цял час и Джейсън така се нервира, че с един изстрел размаза някакво растение със застрашителен вид. Надяваше се, че Гриф няма да обърне много внимание на случилото се. Напразно, естествено.

— Растението не беше наблизо. Глупаво е да се хабят хубавите муниции за някакво растение.

Денят мина без особени неприятности. Подгизнал от честите порои, Джейсън най-накрая се отегчи съвсем. Ако Гриф можеше да води някакъв разговор, то той не го показваше. Всички опити на Джейсън в тази насока се провалиха. Следващият ден не се различаваше по нищо. На третия ден се появи Бруко и внимателно го изгледа от глава до пети.