Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 28

— Защо не кажеш направо и че оставам при децата… а само го намекваш. И не се опитвай да се измъкнеш, преди да сме си изяснили някои неща…

Грешката на Джейсън бе, че протегна ръка да я спре. Всъщност той така и не разбра какво се случи по-нататък. Изведнъж усети, че вече не стои на краката си, а лежи проснат върху пода. Рамото го болеше ужасно, а Мета вече я нямаше в коридора.

Той се прибра в стаята си, накуцвайки и сипейки ругатни под носа си. Отпусна се върху твърдото като камък легло и се опита да си припомни първопричините за идването си тук. След това ги противопостави на смазващото притегляне, на произтичащите от това кошмарни съновидения, на машиналното презрение, което тези хора изпитваха към всеки външен човек. И бързо потисна желанието за самосъжаление, което се надигаше в гърдите му. От гледище на пирийците той несъмнено бе изнежен и беззащитен. Доста ще трябва да се промени, ако иска да си подобрят мнението за него.

Капнал от умора, Джейсън потъна в сън, прекъсван единствено от крещящия ужас на виденията му.

7.

На сутринта се събуди със силно главоболие и с чувството, че въобще не е заспивал. Взе няколко от внимателно дозираните стимуланти, които му бе дал Бруко, и отново се замисли над съчетанието от фактори, изпълващо съня му с такива страхотии.

— Яж бързо — изкомандва го Бруко в трапезарията. — Не мога повече да ти отделям време за индивидуална подготовка. Отиваш в редовните класове, където ще изкараш задължителните курсове. При мен идвай само ако възникнат особени проблеми извън компетентността на инструкторите или преподавателите.

Класовете се състояха, както и трябваше да се очаква, от начумерени малчугани. Пирийският им произход личеше от стегнатите тела и сериозното, недетско поведение. Но те все пак си оставаха деца, защото им бе много смешно, че заедно с тях учи някакъв чичко. Едва побрал се на един от мъничките чинове, зачервеният Джейсън съвсем не намираше всичко това за много забавно.

С физическия образ на класната стая се изчерпваше всяка прилика с нормално училище. Първата работа на всяко невръстно дете беше да окачи пистолета. Цялото обучение бе подчинено на изкуството да се оцелее. А единствената възможна бележка в такава една програма бе шестицата и учениците стояха на всеки урок, докато го овладеят до съвършенство. Тук нямаше място за обикновените учебни предмети. Те вероятно се изучаваха, след като детето завърши училището за оцеляване и започне само да се оправя със света. Което бе един логичен и хладнокръвен подход. Всъщност логиката и хладнокръвието бяха присъщи на всички пирийски начинания.

Почти цялата сутрин се занимаваха с употребата на апарата за първа помощ, който се окачваше на кръста. Той се притискаше върху раната и представляваше анализатор на отрови и инфекции. При наличието на токсини противоотровата автоматично се инжектираше на поразеното място. Начинът на действие бе съвсем прост, но устройството му — извънредно сложно. Тъй като пирийците лично отговаряха за изправността на съоръженията си — ако нещо засече, сам си си виновен, — те трябваше да изучат всичките тънкости на устройството и поддръжката. Джейсън се справяше много по-добре от децата, но старанието го изтощи.