Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 29

Следобед се състоя първата му среща с тренажор. Инструкторът му се оказа дванайсетгодишно момче със студен глас, което не скриваше презрението си към изнежения пришълец.

— Всички тренажори са физически дубликати на действителната повърхност на планетата и постоянно се преобразуват в съответствие с промените, които настъпват при формите на живот. Различават се от външния свят единствено по вариращата степен на смъртоносност. Ти ще използваш най-напред, разбира се, този, който е предназначен за най-малките…

— Благодаря за любезността — измърмори Джейсън. — Едва ли бих могъл да съм по-поласкан.

— …най-малките се пускат в него веднага щом започнат да пълзят — продължи инструкторът, без да обръща внимание на прекъсването. — По същество той е истински, но е изцяло деактивиран.

Щом влязоха през плътната врата, Джейсън изведнъж си даде сметка, че „тренажор“ не е подходяща дума. Ставаше въпрос за огромна камера, в която се възпроизвеждаше част от външния свят. Не му беше особено трудно да скъса с реалността, да забрави за изрисувания таван и изкуственото слънце високо горе и да си представи, че най-сетне се намира навън. На пръв поглед в декора нямаше нищо обезпокояващо. Въпреки че струпаните на хоризонта облаци вещаеха яростна пирийска буря.

— Трябва да се поразходиш и да поразгледаш наоколо — каза инструкторът на Джейсън. — Щом докоснеш нещо с ръка, ще получиш съответната информация. Виж как…

Момчето се наведе и бутна с пръст един стрък от меката трева, която покриваше земята. От скритите високоговорители мигновено се разнесе лаещ глас:

— Отровна трева. Трябва непрестанно да се носят ботуши.

Джейсън коленичи да разгледа тревата. Стръкът завършваше с твърда, бляскава кукичка. Видя, че всички стръкове са такива, и потръпна. Меката зелена морава бе килим на смъртта. Той се изправи и зърна нещо под едно широколистно растение. Оттам дебнеше люспесто животно с изострена глава, от която излизаше дълъг шип.

— Яя, ами това в другия край на моята градинка какво ли е? С какви хубави другарчета си играят вашите невръстни дечица. — Джейсън се обърна и видя, че говори на въздуха — инструкторът го нямаше. Сви рамене и погали люспестото грозилище.

— Рогат дявол — обади се безучастният глас отгоре. — Не се възпира от облекло и обувки. Убий го!

Пистолетът на Джейсън гръмна пронизително и разтърси тишината. Програмиран да реагира на халосни патрони, рогатият дявол се килна на една страна.

— Уча се, няма що — установи Джейсън не без известно задоволство. Думите „убий го“ бяха използвани от Бруко, докато му показваше как да си служи с пистолета. Импулсът им бе достигнал до определено ниво в подсъзнанието му. Джейсън осмисли желанието си да стреля едва след като чу изстрела. Пирийските образователни методи се издигнаха в очите му.