Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 30

Джейсън прекара един извънредно неприятен следобед, разхождайки се из детската градина на ужасите. Смъртта дебнеше на всяка крачка. И през цялото време безплътният глас го напътстваше строго на лесно достъпен език. По този начин му се даваше възможност да нанася удара, вместо да го понася. Досега и през ум не му бе минавало, че насилствената смърт може да има много отвратителни лица. Тук абсолютно всичко представляваше смъртна опасност за хората — от най-дребното насекомо до най-голямото растение.

Тази целенасоченост изглеждаше напълно неестествена. Защо планетата проявяваше такава непоносимост към човешкия вид? Мислено си отбеляза да попита Бруко. Междувременно се опита да открие поне една форма на живот, която да не жадува за кръвта му. Безуспешно. След дълго търсене откри единственото нещо, което не предизвика смъртоносното предупреждение при допира му с него. Това беше каменен къс, който се подаваше от отровната трева. Джейсън седна върху него дружелюбно и вдигна крака. Оазис на спокойствието. Омаломощено от притеглянето, тялото му се отпусна за няколко минути.

— ГНИЛА ПЛЕСЕН! НЕ ПИПАЙ! — изгърмя гласът двойно по-високо и Джейсън подскочи като ужилен. Стисна пистолета и се заоглежда за мишената. Но разбра за какво става дума едва когато се надвеси над камъка, където бе седял, и го разгледа отблизо. По него се бяха появили люспести сиви петна, които преди малко липсваха.

— Хитри дяволи такива! — извика той към машината. — На колко ли деца сте изкарали акъла по този начин, след като са си въобразили, че са намерили малко спокойствие!

Мимикрията като част от обучението го изпълваше с негодувание, но и с уважение. Още в съвсем ранна възраст пирийците научаваха, че на тази планета не съществува безопасност — освен ако не си я осигурят сами.

Той не само обогатяваше познанията си за Пиръс, но и на пирийците започваше да гледа с други очи.

8.

Далеч от външния свят, дните в училището се превръщаха в седмици. Джейсън вече почти се гордееше с умението си да се справя със смъртта. Той разпознаваше всички животни и растения в детската градина и премина към тренировки, при които зверовете атакуваха със забавени движения. Пистолетът му засичаше нападателите с машинална точност. Но нескончаемите, ежедневни упражнения започваха да го отегчават.

Въпреки че притеглянето все още му тежеше, мускулите му правеха огромни усилия да се приспособят. Той вече не се стоварваше в леглото веднага след занятията през деня. Само кошмарите ставаха по-страшни. Най-после спомена на Бруко за тях и той му приготви сънотворна отвара, която значително намали интензивността им. Оставаха сънищата, но като се събудеше, Джейсън си ги спомняше съвсем смътно.

След като усвои целия спектър от машинарии, които помагаха на пирийците да оцелеят, Джейсън завърши със съвсем реалистичен тренажор, който видимо не се различаваше от действителността. Освен по качеството на въздействието. Вместо незабавна смърт отровите от насекомите предизвикваха подуване и болка. Животните можеха да причиняват контузии и рани, но не стигаха до откъсване на крайници. В този тренажор нямаше начин да те убият, но затова пък можеше съвсем отблизо да погледнеш смъртта.