Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 26

Бруко седна да му прави компания и Джейсън използва случая да му зададе някои въпроси.

— Кога ще имам възможност да разгледам вашата прекрасна планета? Пътуването ми дотук едва ли бе по-интересно от престой в затвора.

— Забрави всичко и яж. Вероятно ще минат месеци, преди да си в състояние да излезеш навън. Ако въобще излезеш.

Джейсън усети, че го гледа с отворена уста, и незабавно щракна челюсти:

— А би ли могъл да ми кажеш защо?

— Разбира се. Ще се наложи да преминеш през същия курс на обучение, през който преминават децата ни. На тях са им необходими шест години. Разбира се, става дума за първите години от живота. Вероятно ще възразиш, че като възрастен би могъл да се изучиш по-бързо. Но те пък имат предимството на наследствеността. Мога да ти кажа единствено, че ще напуснеш тези херметически затворени сгради само когато имаш готовност за това.

Докато говореше, Бруко свърши с яденето и се загледа в голите ръце на Джейсън с нарастващо отвращение.

— Първото нещо, с което трябва да те снабдим, е оръжие. Лошо ми става, като видя някого без пистолет.

Бруко, естествено, не се разделяше със своя дори и в херметически затворените сгради.

— Всеки пистолет е пригоден единствено за притежателя си и никой друг не може да си служи с него. Ще ти покажа защо. — Той заведе Джейсън в склад, наблъскан догоре със смъртоносни оръжия. — Сложи ръката си в това нещо, за да извърша измерванията.

Нещото бе подобно на кутия с дръжка на пистолет от едната страна. Джейсън обхвана с пръсти дръжката и сложи лакът върху метална скоба. Бруко нагласи разни стрелки по дължината на ръката му между китката и лакътя и преписа резултатите от измервателните уреди. После подбра няколко части от сандъците, като гледаше цифрите върху листа, и бързо сглоби самозадействащ се кобур и пистолет. Когато кобурът бе прикачен под лакътя му, а пистолетът — в ръката му, Джейсън за първи път забеляза, че те са свързани с еластичен кабел. Пистолетът прилепваше към дланта му съвършено точно.

— Това е тайната на самозадействащия се кобур — каза Бруко и потупа еластичния кабел. — При използване на оръжието е съвършено отпуснат. Но щом искаш да го върнеш в кобура… — Бруко регулира нещо и превърна кабела в нееластичен лост, който изби пистолета от ръката на Джейсън и го провеси във въздуха.

— А сега връщането. — Лостът-кабел се сви с бръмчене и светкавично върна пистолета обратно в кобура. — При изваждането, естествено, действа по обратния ред.

— Страхотна машинка, — отбеляза Джейсън. — Но по какъв начин да го измъкна? Какво да направя, за да изскочи пистолетът — да свирна или що?

— Не, не се управлява чрез звук — отвърна Бруко със сериозно изражение на лицето. — А по много по-прецизен начин. Ето, дай си лявата ръка и си представи, че държиш пистолет. Натисни спусъка с пръст. Забелязваш ли конфигурацията на сухожилията в китката? Върху сухожилията на дясната ти китка се разполагат свръхчувствителни задвижващи елементи. Те реагират единствено на конфигурацията, която означава „ръката готова за приемане на пистолета“. След известно време този механизъм се автоматизира изцяло. Пистолетът се озовава в ръката ти, щом имаш нужда от него, а ако не ти трябва, той си стои в кобура.