Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 18

Полетът се оказа съвсем кратък. Джейсън едва успя да се наспи, и ето че вече кацаха на Даркан. Тъй като нямаха багаж, те минаха през митницата първи. Тъкмо напуснаха хангара, и в един отдалечен силоз се приземи друг кораб. Кърк спря да го разгледа, а Джейсън проследи погледа му. Сив кораб със следи от безброй премеждия. Хем имаше грубоватите очертания на товаропревозвач, хем бе накичен с многобройни оръдия като някой кръстосвач.

— Не може да не е вашият — отбеляза Джейсън.

Кърк кимна и се запъти натам. Щом приближиха, един от люковете се отвори, но отвътре не излезе никой. Вместо това към земята се спусна с дрънчене управлявана дистанционно стълба. Кърк се изкатери по нея и Джейсън навъсено го последва. Струваше му се, че безцеремонното държане на Кърк прехвърля всички граници.

Все пак Джейсън започваше да свиква с пирийските маниери. Посланикът бе посрещнат на борда точно както се очакваше. Не се появи никой. Кърк сам затвори люка и при сигнала за излитане те вече бяха стигнали до креслата. В този момент забучаха главните двигатели и ускорението се стовари с все сила върху Джейсън.

То не преставаше. Продължаваше да нараства и да отнема въздуха от дробовете му, както и способността му да вижда. Той извика, но тътенът в ушите му пречеше да чуе собствения си глас. Добре че загуби съзнание.

Когато дойде на себе си, корабът бе стигнал до нула G. Със затворени очи Джейсън изчакваше болката да напусне тялото му. До него внезапно долетя гласът на Кърк — стоеше до креслото.

— Аз съм виновен, Мета, трябваше да ти кажа, че на кораба имаме пътник, свикнал на едно G. Можеше малко да смекчиш обичайното си излитане, а не да му трошиш костите.

— Май не му е навредило чак толкова… но какво прави тук?

Джейсън леко се учуди, че вторият глас се оказа женски, но любопитството му не бе чак толкова силно, щом не си направи труда да отвори очи.

— Идва на Пиръс. Разбира се, опитах се да го разубедя, но не успях да променя намерението му. Жалко все пак, бих искал да направя нещо повече за него. Той ни осигури парите.

— О, какъв ужас — възкликна момичето.

Джейсън недоумяваше какво толкова ужасно има. Изтощеното му съзнание не виждаше смисъл в думите й.

— По-добре да си беше останал на Даркан — продължи момичето. — Много е хубав. Жалко, че трябва да умре.

Това вече беше прекалено. Джейсън с мъка отвори едното си око, след това и другото. Гласът принадлежеше на момиче на около двайсет и една години, което, вперило поглед в него, стоеше до креслото. Беше много красива.