Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 19
Хари Харисън
Той разтвори по-широко очи, като осъзна, че тя е изключително красива — такава красота не бе виждал на планетите в центъра на галактиката. Досега бе срещал само жени с бледа кожа, хлътнали рамене и сиви, покрити с мазила и багрила лица. Това бе резултат от многовековното израждане на човешкия род, тъй като напредъкът на медицината спасяваше живота на все повече и повече нежизнеспособни същества.
Младата жена бе пълната им противоположност във всяко едно отношение. Тя бе плод на борбата за оцеляване на Пиръс. Силата на притеглянето явно издуваше мускулите при мъжете, а при жените ги превръщаше в здрави и силни влакна. Тя имаше стегнатото тяло на богиня, мургава кожа и съвършено лице. Късо подстриганата й коса обгръщаше главата й като златиста корона. Единственото неженствено нещо у нея бе пистолетът в огромния кобур под лакътя. Когато видя Джейсън да отваря очи, тя му се усмихна. Зъбите й се оказаха равни и бели, съвсем според очакванията му.
— Казвам се Мета и съм пилот на този кораб. А вие трябва да сте…
— Джейсън динАлт. Излитането ти беше отвратително, Мета.
— Наистина много съжалявам — засмя се тя. — Но ако си роден на планета с притегляне два пъти по-голямо от земното, малко трудно усещаш ускорението. Освен това пестя гориво, а със синергичната крива…
— Хайде, Мета — изсумтя Кърк равнодушно, — да погледнем товара. Някои от новите неща ще запълнят липсите в периметъра.
— О, да — възкликна тя и за малко не плесна с ръце от радост. — Прочетох спецификациите, просто са чудесни.
Доста дълго търси пътя към товарния отсек. Корабът бе голям и очевидно без екипаж. Най-сетне Джейсън попадна на човек, потънал в сън в една от ярко осветените кабини. Позна шофьора, който им бе предал колата на Касилия. Влезе при него и дълбоко спящият допреди малко пириец тутакси отвори очи. Все едно, че въобще не бе заспивал.
— Как да стигна до товарния отсек? — попита го Джейсън.
Той му обясни, затвори очи и веднага се унесе, без дори да дочака да му благодарят.
Разтворили някои от сандъците в товарния отсек, Кърк и Мета ликуваха пред смъртоносното им съдържание. Когато Джейсън влезе при тях, Мета се обърна към него с херметически затворена метална кутия в ръце:
— Само погледни. А прахът вътре… и да ядеш от него, нищо няма да ти стане — все едно че пръст си ял. Но пък светкавично унищожава всякакви растителни форми… — Дала си сметка, че Джейсън не споделя безкрайната й радост, тя неочаквано млъкна. — Съжалявам. За миг забравих, че не си от Пиръс. Тъй че едва ли разбираш нещо, нали?
Тъй и не успя да получи отговор, защото извикаха името й по уредбата.
— Време е за скока в пространството — каза тя. — Ела с мен до командния пулт, докато правя изчисленията. Можем да си говорим там. Толкова малко знам за световете извън Пиръс, че имам милиони въпроси.
