Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 17

— Ама моля ти се, няма защо — отвърна му Кърк, който го следваше по петите и размахваше пистолета си, за да го охлади.

Застанал извън обсега на идващите от земята куршуми, един корабен офицер ги изгледа мрачно от горе до долу и изръмжа:

— Какво, по дяволите, става тук?

Кърк попипа цевта с наслюнчен палец и плъзна пистолета обратно в кобура:

— Ние сме почтени граждани от друга система и не сме извършили никакви престъпления. Варварите от Касилия са твърде диви за една цивилизована компания. Затова отиваме на Даркан — ето ни билетите, — на чиято суверенна територия вярвам, че се намираме в момента.

Последните думи бяха предназначени за ушите на касилския офицер, който току-що се бе добрал до площадката на стълбата и вече се прицелваше.

Едва ли можеха да го винят за това. Тези двама тъй търсени престъпници се измъкваха пред очите му. И то на борда на кораб от Даркан. Заслепен от гняв, той вдигна пистолета си.

— Излезте от там, негодници такива! Няма да се измъкнете толкова лесно. Излезте бавно с вдигнати ръце или ще ви размажа…

Времето спря за миг, който продължи до безкрайност. Кърк и Джейсън се намираха в обсега на пистолета. Нито един от двамата не се опита да посегне към собственото си оръжие.

Корабният офицер се раздвижи и пистолетът трепна за секунди, но после отново се прикова върху двамата мъже. Астронавтът от Даркан пристъпи крачка навътре, но това му бе достатъчно, за да се изравни с вградената в стената червена кутия. С един-единствен замах той светкавично вдигна капака и сложи палец върху бутона вътре. Устните му се разтегнаха в усмивка, оголвайки всичките му зъби. Той бе направил своя избор и решаващият фактор за това се бе оказало безочието на касилския офицер.

— Веднъж само да стрелят на територията на Даркан, и натискам този бутон — извика той. — А предназначението му ти е добре известно… има ги на всеки от вашите кораби. Едно враждебно действие срещу този кораб, и бутонът е натиснат. В същия миг корабният реактор ще се взриви и експлозията ще помете половината от мръсния ви град. — Усмивката бе сковала лицето му и той несъмнено щеше да удържи на думата си. — Хайде, открийте огън. Струва ми се, че с удоволствие ще натисна бутона.

Вече се разнасяше воят на сирената за излитане, а от командния пулт гневно проблясваше светлинният сигнал „затвори люка“. Подобно на актьори от някоя мрачна драма и четиримата не помръдваха. Но това трая още само миг.

После, обзет от безсилен гняв, касилският офицер заръмжа нечленоразделно, обърна се и се спусна по стъпалата.

— Всички пътници на борда на кораба. Излитане след четирийсет и пет секунди. Освободете люка. — Корабният офицер с трясък затвори капака на кутията и я заключи. Едва успяха да се доберат до креслата за ускорение, и „Гордостта на Даркан“ се устреми нагоре.

5.

След като корабът влезе в орбита, капитанът извика Джейсън и Кърк. Думата взе Кърк и съвсем откровено описа събитията от миналата нощ. Единственото значимо обстоятелство, което пропусна, бе опитът на Джейсън в областта на професионалния хазарт. Кърк обрисува обаятелния образ на двама чужденци с късмет, които злите демони от Касилия искали да лишат от печалбата им в игралния дом. Цялата история напълно съответстваше на предубедеността на капитана към Касилия. Накрая той поздрави своя офицер за целесъобразността на действията му и започна да подготвя дълъг доклад за правителството си. А на двамата мъже пожела всичко най-добро и им предостави възможността да се движат свободно из кораба.