Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 16

Хванал волана с една ръка, пириецът се пресегна под таблото и измъкна пистолет, досущ като прикрепеното към лакътя му чудовище.

— Използвай го вместо твоя. Ракетни снаряди. Вдигат огромна шумотевица. Не си прави труда да улучваш… аз ще се погрижа за това. Просто ги поразмърдай малко и ги дръж на разстояние. Ето тъй.

Той даде един светкавичен изстрел през страничното стъкло и миг преди попадението подхвърли пистолета към Джейсън. Изведнъж някакъв празен камион хвръкна във въздуха с гръм и трясък, останките му се посипаха върху колите наоколо, а шофьорите им панически се разбягаха.

Последва безумно и кошмарно препускане. Кърк караше лудо, явно без да го е грижа, че няма да умре от естествената си смърт. Една след друга колите на преследвачите им се обръщаха с колелата нагоре и изпадаха от състезанието. Двамата преминаха на две колелета почти през целия полигон, сеейки след себе си хаос и дим.

Преследвачите внезапно изостанаха, а пред Кърк и Джейсън се извиси източеният силует на „Гордостта на Даркан“.

Корабът бе ограден със здрава желязна мрежа — мярка, наложена от неприязънта, която пораждаше неговият произход. Входът бе затворен и охраняван от въоръжени с автомати войници, готови да открият огън по идващата насреща им кола. Кърк дори и не се опита да ги приближи. Вместо това включи и последните резервни мощности на колата и полетя към оградата.

— Пази си лицето — извика той.

В момента на сблъсъка Джейсън прикри с ръце главата си.

Металът се разкъса с остър вой, оградата поддаде, уви се около колата, но остана здрава. Джейсън изхвръкна от седалката и се удари право в облицованото табло. Стана му ясно, че са приключили с колата, още преди Кърк да успее да отвори изкривената й врата. Пириецът навярно бе забелязал размътения му поглед, тъй като го измъкна безмълвно навън, хвърли го върху сплескания покрив на колата и му изкрещя:

— Прескачай там, откъдето е огънато, и бягай към кораба!

И за да разсее всякакво съмнение за намеренията си, той му показа как трябва да се бяга. Кой би допуснал, че човек с неговото телосложение ще тича толкова бързо! Кърк се движеше като танк в атака, а не като човешко същество. На Джейсън му просветна малко пред очите и също се опита да набере скорост. Той обаче беше изминал едва половината разстояние, когато Кърк връхлетя върху стълбата. Тя вече бе откачена от кораба, но изумените наземни служители я заковаха на място, когато снажният мъж заподскача нагоре по стъпалата.

Той спря на последното стъпало, обърна се и откри огън по войниците, които стреляха през отворената врата на оградата. Те залегнаха, запълзяха и му отговориха. А по тичащия Джейсън не стреляше почти никой.

Сцената се разиграваше пред очите му като в забавен кадър. Застанал на върха на стълбата, Кърк невъзмутимо отвръщаше на изстрелите, които свистяха от всички страни. Можеше да се озове в безопасност за части от секундата, стига да се вмъкнеше в отворения люк зад гърба си. Но пириецът предпочиташе да го прикрива.

— Благодаря — бе единственото, което успя да изрече Джейсън, когато изкачи и последните стъпала, прескочи празнината между стълбата и люка и влетя в кораба.